В момента речникът продължава да се изготвя. Проверявайте за нови термини. Ако има термин, който ви интересува, но все още липсва, моля пишете ни.
Авторска песен – песен, чийто автор е познат, за разлика от народната песен.
Аколада – Скоба, която свързва петолинията в партитурата.
Акордеон – Клавишен духов инструмент изобретен преди 200 години.
Алт – Нисък женски глас.
Аудиотехника – това са всички уреди с които може да се слуша, записва и възпроизвежда музика. Усилватели, музикални инструменти, касетофони, компютри, компакт дискове, флашки, микрофони, тонколони и др.
Балет – Музикално-сценичен жанр, в който основно е изкуството на танца.
Баритон – Средно висок мъжки глас.
Бас – Нисък мъжки глас.
Белтинг – подпряно, силно пеене, за което певеца ползва гръден резонатор, но над прехода на гласа.
Бързина – виж Темпо.
Валс – Австрийски танц, който се танцува по двойки и се брои на три.
Вибрато – начин на изпълнение при свирене на струнни и духови инструменти и при пеене, характеризиращ се с леко, вълнообразно колебание на тоновата височина, което придава на тона особена окраска.
Виола – вторият по големина струнен лъков инструмент в Силфоничния оркестър
Виолончело – третия по големина струнен лъков музикален инструмент в Симфоничния оркестър.
Височина на тона – тя зависи от брой на трептенията за единица време. Колкото повече са трептенията за единице време, толкова тонът е по-висок и обратно. Височината се отбелязва с мястото на нотата върху петолинието и с нотен ключ.
Вокална музика – Музика, която изключително се пее.
Вокално-инструментална музика – Музика която се свири и пее.
Гайда – народен духов инструмент. Състои се от мях, гайдуница, ручило и духало.
Гама – Тоновете на една тоналност подредени по височина
Грамофон – музикален уред, на който се възпроизвежда музика записана на музикални плочи.
Гъдулка – Български народен струнен лъков инструмент.
Дайчово хоро – български народен танц в размер 9/8.
Динамика – Силата на изпълнение. Отбелязва се с динамични знаци – p, f и др.
Диригент – ръководител на изпълнението на хор или оркестър.
Дисонанс – Дисонантен интервал е този, на който двата тона звучат несъгласувано, остро.
Духов оркестър – оркестър от духови инструменти.
Електрически и електронни инструменти – това са инструменти, които работят с ток. Те не могат да звучат сами, ако нямат усилвател. Усилвателят изпраща звукът към тонколоните и така ние чуваме музиката. В днешно време има модификация на почти всички акустични инструменти – пиано, синтезатор, цигулка, дори и тъпан.
Звук – Акустична вълна, която се възприема чрез слуха.
Знак за повторение – Знакът за повторение представлява две точки около средната линия последвани от двойна тактова черта. Повтаряме музиката, която е от страната на която са разположени точките.
Изпълнител – е всеки, който свири, пее, танцуваq рецитира, независимо дали е пред публика или насаме, дали е на запис или на живо.
Изразни средства на музиката – Мелодия, ритъм, метрум, метроритъм, хармония, полифония, динамика, щрихи, тембър и др.
Инструментална музика – Музика, който се изпълнява изключително на музикални инструменти, свири се.
Кавал – Български народен духон инструмент.
Касетофон – музикален уред, подобен на магнетофона, при който може да се записва и възпроизвежда музика посредством магнитен носител. Магнитната лента за удобство е прибрана в касетка и оттам идва името на уреда.
Кварта – Интервалът между четири поредни степени.
Квинта – Интервалът между пет поредни степени.
Клавишни инструменти – това са всички инструменти, които имат клавиши – пиано, кийборд, йоника, синтезатор, акордеон, орган и др.
Кларинет – Класически музикален дървен духов инстремант.
Композитор – Автор, който твори музика.
Компакт диск – диск, на който се записва и от който се възпроизвежда информация, в това число и музика, посредством лазерен лъч.
Контрабас – Най-големият струнен лъков инструмент в Симфоничния оркестър.
Консонанс – Консонантен интервал е този, на който двата тона звучат съгласувано, благозвучно.
Ключ – Музикален знак който определя мястото на нотите на петолинието.
Легато – Щрих – свързано.
Магнетофон – Музикален уред на който може да се записва и възпроизвежда музика на магнитен носител на информация.
Марш – музикален жанр, който се брои на две. Има стегнат, маршов характер.
Медзо сопран – Средно висок женски глас.
Медзопиано – средно тихо.
Медзофорте – средно силно.
Мелодия – Едногласно изложена музикална мисъл. Тя е най-красивия и запомнящ се глас от една музика. Обикновено това е най-високия. Понякога цялата музика, произведение може да бъде само от мелодия, например песен без съпровод или изпълнение на един едногласен музикален инструмент.
Метрум – пулсацията в музиката, на колко се брои.
Микрофони – уреди, предназначени да усилят човешкия глас или музикален инструмент. Използват се както за пеене и свирене, така и за говорене.
Микст войс – смесено гласообразуване, при което гласът звучи по целия диапазон равно, без преходи в регистрите.
Музикален ключ – виж Ключ.
Музикален период (Музикално изречение) – това е завършена музикална мисъл. Периодът се дели обикновено на полуизречения, а полуизреченията – на фрази, фразите се делят обикновено на мотиви.
Музикална тема – завършена музикална мисъл, която има стуктурно, формообразуващо значение. Музикалната тема може да бъде в едноделна, двуделна или триделна форма.
Музикална форма – Структурата на музикалното произведение се нарича музикална форма. Музикалните форми са прости и сложни.
Музикално изречение – виж Музикален период.
Музикотерапия – лечение с помощта на музиката.
Народен оркестър – оркестър от народни инструменти.
Народна песен – песен, предавана от уста на уста, от поколение на поколение, чийто автор или автори са неизвестни.
Нон легато – Щрих – не свързано, отделено.
Нота – Писмен белег на тона.
Нотни стойности – знаците, с които отбелязваме трайността на тона. Нотните стойности са цяла нота, половина нота, четвъртина нота и т.н.
Октава – Интервалът между един тон и неговото по-високо или по-ниско повторение.
Опера – Голям музикален жанр, който се изпълнява на сцена.
Оперета – Музикално-сценичен жанр, подобен на опера, но е с хумористично съдържание. В оперетата има и говорни моменти.
Орган – Ной-големият музикален инструмент, клавишно-духов.
Оркестър – голям инструментален състав.
Осмина нота – нотна стойност равна на половин време.
Пауза – Знак, който означава мълчанието в музиката. Отбелязва се с знаци за цяла пауза, половина пауза и т.н. На всяка нотна стойност съответства и пауза.
Период – виж Музикален период.
Песен – музикално произведение, което се изпълнява от един или повече хора, наречени певци. Обикновено песните са кратки, написани в двуделна форма – куплет, припев. Песента съчетава поезия и музика.
Петолиние – Система от пет успоредни линии, на които се разполага нотите
Пиано (динамичен знак) – тихо
Пиано (музикален инструмент) – клавишен ударен инструмент. Има две модификации – пиано и роял. Всъщност, това е един и същи инструмент, на който се свири по един и същ начин. Роялът е предназначен за концертни изпълнения в големи зали и салони за музика, докато пианото се използва повече за обучение и музициране у дома и музикалните школи, понеже заема по-малко място.
Половина нота – нотна стойност с продължителност две времена
Полутон – най-малкото разстояние между височините на два тона в съвремената и класическата музика.
Право хоро – Български народен танц, хоро, което се брои на две.
Прима – интервалът между един тон и неговото повторение.
Прима волта – първото изпълнение, преди повторението.
Прости музикални форми – Едноделна, Двуделна и Триделна. Всеки дял е от един музикален период. Може да имат въведение или заключение, които не променят формата. Дяловете на простите форми отбелязваме с малки латински букви.
Публика – Хора, които наблюдават ипълнение на артисти.
Първи и втори път – Начин на съкратено изписване на нотен текст. При първия път изпълняваме нотите до знакът за повторение. Повтаряме, но втория път прескачаме нотите заградени с хоризонтална скоба и цифрата 1 и повтаряме нотите заградени с хоризонтална скоба и цифрата 2 (втори край).
Размер – Обикновена дроб, числителят на която показва на колко се брои, а знаменателят – мерната единица. Поставя се в началото на произведението.
Ритъм – Редуването на различни по трайност тонове, подредени по определена логика.
Ръченица – Български народен танц в неравноделен размер(7/8). Играе се по двойки.
Свойства на тона – музикалните тонове имат четири свойства – височина, сила, трайност и тембър.
Секста – Интервалът между шест поредни степени.
Секунда – Интервалът между две съседни степени.
Септима – Интервалът между седем поредни степени.
Сила на тона – тя зависи от големината на амплитудата на трептене на звучащото тяло. Колкото е по-голяма амплитудата, толкова тонът е по-висок. Отбелязва се с динамични знаци.
Симфоничен оркестър – оркестър от класически инструменти. Съставът му се установява през епохата на Класицизма – втората половина на 18 век.
Синкоп – Ритмична група, при която се измества силният момент върху следващия слаб, чрез по-дълга нотна стойност.
Сложни музикални форми – тези форми, чийто дялове се състоят от прости форми. Сложни музикални форми са Двуделна, Триделна, Рондо, Тема с вариации и Сонатна. Дяловете на сложните музикални форми отбелязваме с главни латински букви.
Слушателят – този, който слуша музика – в къщи на концерт, в колата и навсякъде другаде.
Солист – един изпълнител певец или инструменталист.
Соло – изпълнение на един изпълнител.
Сопран – Висок женски глас.
Стакато – Щрих – кратко
Струнни дърпащи инструменти – музикални инструменти, които имат струни, на които се свири посредством дърпане на струните. В симфоничния оркестър това са – китара и арфа.
Струнни инструменти- Музикални инструменти, които имат струни. Делят се на струнни лъкови и струнни дърпащи.
Струнни лъкови инструменти – Музикални инструменти, които имат струни, на които се свири посредством лък. В симфоничния оркестър това са – цигулка, виола, виолончело и контрабас.
Съпровод – всички гласове, които съпровождат мелодията, като я украсяват, обогатяват и допълват.
Такт – Нотите между две тактови черти
Тактова черта – Черта, разделяща два такта
Тамбура – Български народен струнен дърпащ инструмент.
Тема – виж Музикална тема.
Тембър – (цвят) – това свойство на тона, по което познаваме какъв човешки глас или музикален инструмент изпълнява музиката.
Темпо – Бързината на изпълнение
Тенор – Висок мъжки глас.
Терца – интервалът между три поредни степени.
Тон (музикален) – звук с точно определен брой трептения за единица време.
Тоналност – Лад с определена тоника.
Тонколони – Музикални уреди за усилване на музика, в които има вградени няколко високоговорителя – обикновено за ниските, средно високите и високите звуци
Трайност на тона – това е времето, през което тонът звучи. Отбелязва се с нотни стойности – цяла нота, половина нота, четвъртина нота и т.н.
Транспониране – Пренасяне на една песен или произведение в друга тоналност.
Триола – Често срещана ритмична група получена от разделянето на една нотна стойност на три, вместо на две.
Тромбон – меден духов инструмент.
Тромпет – меден духов инструмент.
Тъпан – български народен ударен инструмент.
Ударни инструменти – това са всички инструменти народни и класически, при които звукът се извлича посредством удряне, търкане, разтърсване с палки или с ръка.
Усилватели – уреди, които вземат звука от инструментите и микрофоните и го усилват, за да го изпратят към тонколоните, откъдето да се чуе.
Фалцет – Пеене в главов резонатор.
Финал – края на едно произведение или част.
Флейта – Класически дървен духов инструмент.
Форма – виж Музикална форма.
Форте – силно
Характер на музиката – Музиката може да бъде весела, тъжна, бодра, спокойна, развълнувана и др. Това е нейния характер.
Хармония – Всички гласове, които съпровождат, допълват и украсяват основната мелодия.
Хор – Изпълнителски състав от певци.
Цяла нота – нотна стойност с продължителност четири времена.
Цигулка – струнен лъков музикален инструмент. Най-малкия от групата на струнните лъкови инструменти в Симфоничния оркестър.
Четвъртина нота – Нотна стойност с продължителност едно време.
Шестнадесетина нота – нотна стойност равна на четвърт време.
Шум – звук с неопределен брой трептения за единица време-
Щрайх – групата на струнните лъкови инструменти в Симфоничния оркестър – цигулки, виоли, виолончели и контрабаси.
Щрихи – Начина на изпълнение на музиката.