Музикален речник

В момента речникът продължава да се изготвя. Проверявайте за нови термини. Ако има термин, който ви интересува, но все още липсва, моля пишете ни.

Авторска песен – песен, чийто автор е познат, за разлика от народната песен.

Аколада – Скоба, която свързва петолинията в партитурата.

Акордеон – Клавишен духов инструмент изобретен преди 200 години.

Алт – Нисък женски глас.

Аудиотехника – това са всички уреди с които може да се слуша, записва и възпроизвежда музика. Усилватели, музикални инструменти, касетофони, компютри, компакт дискове, флашки, микрофони, тонколони и др.

Балет – Музикално-сценичен жанр, в който основно е изкуството на танца.

Баритон – Средно висок мъжки глас.

Бас – Нисък мъжки глас.

Белтинг – подпряно, силно пеене, за което певеца ползва гръден резонатор, но над прехода на гласа.

Бързина – виж Темпо.

Валс – Австрийски танц, който се танцува по двойки и се брои на три.

Вибрато – начин на изпълнение при свирене на струнни и духови инструменти и при пеене, характеризиращ се с леко, вълнообразно колебание на тоновата височина, което придава на тона особена окраска.

Виола – вторият по големина струнен лъков инструмент в Силфоничния оркестър

Виолончело – третия по големина струнен лъков музикален инструмент в Симфоничния оркестър.

Височина на тона – тя зависи от брой на трептенията за единица време. Колкото повече са трептенията за единице време, толкова тонът е по-висок и обратно. Височината се отбелязва с мястото на нотата върху петолинието и с нотен ключ.

Вокална музика – Музика, която изключително се пее.

Вокално-инструментална музика – Музика която се свири и пее.

Гайда – народен духов инструмент. Състои се от мях, гайдуница, ручило и духало.

Гама – Тоновете на една тоналност подредени по височина

Грамофон – музикален уред, на който се възпроизвежда музика записана на музикални плочи.

Гъдулка – Български народен струнен лъков инструмент.

Дайчово хоро – български народен танц в размер 9/8.

Динамика – Силата на изпълнение. Отбелязва се с динамични знаци – p, f и др.

Диригент – ръководител на изпълнението на хор или оркестър.

Дисонанс – Дисонантен интервал е този, на който двата тона звучат несъгласувано, остро.

Духов оркестър – оркестър от духови инструменти.

Електрически и електронни инструменти – това са инструменти, които работят с ток. Те не могат да звучат сами, ако нямат усилвател. Усилвателят изпраща звукът към тонколоните и така ние чуваме музиката. В днешно време има модификация на почти всички акустични инструменти – пиано, синтезатор, цигулка, дори и тъпан.

Звук – Акустична вълна, която се възприема чрез слуха.

Знак за повторение – Знакът за повторение представлява две точки около средната линия последвани от двойна тактова черта. Повтаряме музиката, която е от страната на която са разположени точките.

Изпълнител – е всеки, който свири, пее, танцуваq рецитира, независимо дали е пред публика или насаме, дали е на запис или на живо.

Изразни средства на музиката – Мелодия, ритъм, метрум, метроритъм, хармония, полифония, динамика, щрихи, тембър и др.

Инструментална музика – Музика, който се изпълнява изключително на музикални инструменти, свири се.

Кавал – Български народен духон инструмент.

Касетофон – музикален уред, подобен на магнетофона, при който може да се записва и възпроизвежда музика посредством магнитен носител. Магнитната лента за удобство е прибрана в касетка и оттам идва името на уреда.

Кварта – Интервалът между четири поредни степени.

Квинта – Интервалът между пет поредни степени.

Клавишни инструменти – това са всички инструменти, които имат клавиши – пиано, кийборд, йоника, синтезатор, акордеон, орган и др.

Кларинет – Класически музикален дървен духов инстремант.

Композитор – Автор, който твори музика.

Компакт диск – диск, на който се записва и от който се възпроизвежда информация, в това число и музика, посредством лазерен лъч.

Контрабас – Най-големият струнен лъков инструмент в Симфоничния оркестър.

Консонанс – Консонантен интервал е този, на който двата тона звучат съгласувано, благозвучно.

Ключ – Музикален знак който определя мястото на нотите на петолинието.

Легато – Щрих – свързано.

Магнетофон – Музикален уред на който може да се записва и възпроизвежда музика на магнитен носител на информация.

Марш – музикален жанр, който се брои на две. Има стегнат, маршов характер.

Медзо сопран – Средно висок женски глас.

Медзопиано – средно тихо.

Медзофорте – средно силно.

Мелодия – Едногласно изложена музикална мисъл. Тя е най-красивия и запомнящ се глас от една музика. Обикновено това е най-високия. Понякога цялата музика, произведение може да бъде само от мелодия, например песен без съпровод или изпълнение на един едногласен музикален инструмент.

Метрум – пулсацията в музиката, на колко се брои.

Микрофони – уреди, предназначени да усилят човешкия глас или музикален инструмент. Използват се както за пеене и свирене, така и за говорене.

Микст войс – смесено гласообразуване, при което гласът звучи по целия диапазон равно, без преходи в регистрите.

Музикален ключ – виж Ключ.

Музикален период (Музикално изречение) – това е завършена музикална мисъл. Периодът се дели обикновено на полуизречения, а полуизреченията – на фрази, фразите се делят обикновено на мотиви.

Музикална тема – завършена музикална мисъл, която има стуктурно, формообразуващо значение. Музикалната тема може да бъде в едноделна, двуделна или триделна форма.

Музикална форма – Структурата на музикалното произведение се нарича музикална форма. Музикалните форми са прости и сложни.

Музикално изречение – виж Музикален период.

Музикотерапия – лечение с помощта на музиката.

Народен оркестър – оркестър от народни инструменти.

Народна песен – песен, предавана от уста на уста, от поколение на поколение, чийто автор или автори са неизвестни.

Нон легато – Щрих – не свързано, отделено.

Нота – Писмен белег на тона.

Нотни стойности – знаците, с които отбелязваме трайността на тона. Нотните стойности са цяла нота, половина нота, четвъртина нота и т.н.

Октава – Интервалът между един тон и неговото по-високо или по-ниско повторение.

Опера – Голям музикален жанр, който се изпълнява на сцена.

Оперета – Музикално-сценичен жанр, подобен на опера, но е с хумористично съдържание. В оперетата има и говорни моменти.

Орган – Ной-големият музикален инструмент, клавишно-духов.

Оркестър – голям инструментален състав.

Осмина нота – нотна стойност равна на половин време.

Пауза – Знак, който означава мълчанието в музиката. Отбелязва се с знаци за цяла пауза, половина пауза и т.н. На всяка нотна стойност съответства и пауза.

Период – виж Музикален период.

Песен – музикално произведение, което се изпълнява от един или повече хора, наречени певци. Обикновено песните са кратки, написани в двуделна форма – куплет, припев. Песента съчетава поезия и музика.

Петолиние – Система от пет успоредни линии, на които се разполага нотите

Пиано (динамичен знак) – тихо

Пиано (музикален инструмент) – клавишен ударен инструмент. Има две модификации – пиано и роял. Всъщност, това е един и същи инструмент, на който се свири по един и същ начин. Роялът е предназначен за концертни изпълнения в големи зали и салони за музика, докато пианото се използва повече за обучение и музициране у дома и музикалните школи, понеже заема по-малко място.

Половина нота – нотна стойност с продължителност две времена

Полутон – най-малкото разстояние между височините на два тона в съвремената и класическата музика.

Право хоро – Български народен танц, хоро, което се брои на две.

Прима – интервалът между един тон и неговото повторение.

Прима волта – първото изпълнение, преди повторението.

Прости музикални форми – Едноделна, Двуделна и Триделна. Всеки дял е от един музикален период. Може да имат въведение или заключение, които не променят формата. Дяловете на простите форми отбелязваме с малки латински букви.

Публика – Хора, които наблюдават ипълнение на артисти.

Първи и втори път – Начин на съкратено изписване на нотен текст. При първия път изпълняваме нотите до знакът за повторение. Повтаряме, но втория път прескачаме нотите заградени с хоризонтална скоба и цифрата 1 и повтаряме нотите заградени с хоризонтална скоба и цифрата 2 (втори край).

Размер – Обикновена дроб, числителят на която показва на колко се брои, а знаменателят – мерната единица. Поставя се в началото на произведението.

Ритъм – Редуването на различни по трайност тонове, подредени по определена логика.

Ръченица – Български народен танц в неравноделен размер(7/8). Играе се по двойки.

Свойства на тона – музикалните тонове имат четири свойства – височина, сила, трайност и тембър.

Секста – Интервалът между шест поредни степени.

Секунда – Интервалът между две съседни степени.

Септима – Интервалът между седем поредни степени.

Сила на тона – тя зависи от големината на амплитудата на трептене на звучащото тяло. Колкото е по-голяма амплитудата, толкова тонът е по-висок. Отбелязва се с динамични знаци.

Симфоничен оркестър – оркестър от класически инструменти. Съставът му се установява през епохата на Класицизма – втората половина на 18 век.

Синкоп – Ритмична група, при която се измества силният момент върху следващия слаб, чрез по-дълга нотна стойност.

Сложни музикални форми – тези форми, чийто дялове се състоят от прости форми. Сложни музикални форми са Двуделна, Триделна, Рондо, Тема с вариации и Сонатна. Дяловете на сложните музикални форми отбелязваме с главни латински букви.

Слушателят – този, който слуша музика – в къщи на концерт, в колата и навсякъде другаде.

Солист – един изпълнител певец или инструменталист.

Соло – изпълнение на един изпълнител.

Сопран – Висок женски глас.

Стакато – Щрих – кратко

Струнни дърпащи инструменти – музикални инструменти, които имат струни, на които се свири посредством дърпане на струните. В симфоничния оркестър това са – китара и арфа.

Струнни инструменти- Музикални инструменти, които имат струни. Делят се на струнни лъкови и струнни дърпащи.

Струнни лъкови инструменти – Музикални инструменти, които имат струни, на които се свири посредством лък. В симфоничния оркестър това са – цигулка, виола, виолончело и контрабас.

Съпровод – всички гласове, които съпровождат мелодията, като я украсяват, обогатяват и допълват.

Такт – Нотите между две тактови черти

Тактова черта – Черта, разделяща два такта

Тамбура – Български народен струнен дърпащ инструмент.

Тема – виж Музикална тема.

Тембър – (цвят) – това свойство на тона, по което познаваме какъв човешки глас или музикален инструмент изпълнява музиката.

Темпо – Бързината на изпълнение

Тенор – Висок мъжки глас.

Терца – интервалът между три поредни степени.

Тон (музикален) – звук с точно определен брой трептения за единица време.

Тоналност – Лад с определена тоника.

Тонколони – Музикални уреди за усилване на музика, в които има вградени няколко високоговорителя – обикновено за ниските, средно високите и високите звуци

Трайност на тона – това е времето, през което тонът звучи. Отбелязва се с нотни стойности – цяла нота, половина нота, четвъртина нота и т.н.

Транспониране – Пренасяне на една песен или произведение в друга тоналност.

Триола – Често срещана ритмична група получена от разделянето на една нотна стойност на три, вместо на две.

Тромбон – меден духов инструмент.

Тромпет – меден духов инструмент.

Тъпан – български народен ударен инструмент.

Ударни инструменти – това са всички инструменти народни и класически, при които звукът се извлича посредством удряне, търкане, разтърсване с палки или с ръка.

Усилватели – уреди, които вземат звука от инструментите и микрофоните и го усилват, за да го изпратят към тонколоните, откъдето да се чуе.

Фалцет – Пеене в главов резонатор.

Финал – края на едно произведение или част.

Флейта – Класически дървен духов инструмент.

Форма – виж Музикална форма.

Форте – силно

Характер на музиката – Музиката може да бъде весела, тъжна, бодра, спокойна, развълнувана и др. Това е нейния характер.

Хармония – Всички гласове, които съпровождат, допълват и украсяват основната мелодия.

Хор – Изпълнителски състав от певци.

Цяла нота – нотна стойност с продължителност четири времена.

Цигулка – струнен лъков музикален инструмент. Най-малкия от групата на струнните лъкови инструменти в Симфоничния оркестър.

Четвъртина нота – Нотна стойност с продължителност едно време.

Шестнадесетина нота – нотна стойност равна на четвърт време.

Шум – звук с неопределен брой трептения за единица време-

Щрайх – групата на струнните лъкови инструменти в Симфоничния оркестър – цигулки, виоли, виолончели и контрабаси.

Щрихи – Начина на изпълнение на музиката.