Началото на една песен
В класната стая беше много тихо. Учителят обясняваше новия урок и учениците слушаха внимателно. Пък и как нямаше да слушат. Учителят беше много строг. И най-малкото движение беше хващано още в зародиш от него.
Макар да беше строг, момчетата с радост отиваха на часовете по пение. Хем ще се разведрят от другите часове, хем ще научат нещо интересно. Учителят разказваше много увлекателно, а започнеше ли да пее или да свири на цигулка, тогава всички го слушаха унесени и тайно се надяваха този час да не свършва. Господин Пипков, така се казваше той, беше обичан от всички ученици. Той не само беше учител. За края на всяка учебна година съчиняваше детски оперетки, които разучаваше с учениците и заедно ги представяха пред родителите, училищното настоятелство и градските първенци. Всички се надпреварваха да получат роли в тези оперетки. Зарязваха игрите на двора и учеха ролите си, за да не се изложат на края на годината.
Но да се върнем към нашия час по пение. Всички ученици слушаха захласнати разказа на учителя. Не, не всички ученици бяха увлечени от него. Едно от момчетата се беше навело над чина си и четеше книга. Боже, каква смелост от негова страна! Да чете някаква си книга в час!
Ученикът беше толкова увлечен в това, което правеше, че не забеляза как учителят застана зад него и се надвеси над чина му. Момчетата започнаха да се подсмихват. Ето сега ще стане още по-интересно.
Но за учудване на всички, вместо да се скара на момчето и да го нареди, както подобава, учителят взе книгата и на свой ред се зачете. Стоя много дълго време без да мръдне. Стои и чете.
Какво ли чете? – спогледаха се момчетата.
Без да проговори и една дума, учителят отиде до дъската и започна да чертае петолиния. Чертае едно петолиние, запълва го с ноти, чертае друго петолиние и него запълва с ноти. Така изписа цялата дъска.
Звънецът би. Господинът махна с ръка зад гърба си на учениците да тръгват, но те стояха по местата си. Искаха да чуят новата песен.
Дойде ред да кажем какво четеше момчето?
В училището вървеше от ръка на ръка книгата със стиховете на Стоян Михайловски и всички си показваха стихотворението „Върви, народе възродени“. Учениците си го предаваха един на друг с възхита. И точно този час това стихотворение достигна до нашия клас и нашия ученик, за когото иде реч.
Тъй като стиховете бяха познати и много нашумели, учениците искаха да видят, как ще звучат като музика.
С помощта на учителя класът разчете нотите и запя песента. В коридора надничаха ученици от другите класове. Искаха и те да чуят.
До края на учебните часове вече пееше цялото училище – по коридорите, в класните стаи, даже и в час си тананикаха наум новата песен. Много скоро след това, запя и цяла България:
“Върви народе възродени…”
Така се роди “Химн на св. св. Кирил и Методий”.
Ноти на песента:
И повече от 100 години песента „Химн на св. Св. Кирил и Методий“ е символ на българската азбука, култура и писменост, знаме обединяващо знание и дух на поколения българи.