Категория: приказки и разкази

🪄 Разказ: Преминаването през вратите на възможностите

Имало едно време жена, която усещала, че животът ѝ не ѝ принадлежи. Сякаш сценарият, по който живее, е писан от някой друг – пълен с повторения, съмнения, страх и мечти, които никога не се сбъдват. Наричала се Мария. Работела, грижела се за близките си, отговаряла на очакванията – но в сърцето ѝ нещо шептяло: „Има и друг свят. Има и друг Аз.“

Една вечер, докато разлиствала стара тетрадка, попаднала на думи, които променили всичко: “Реалността не е обективна. Тя е като филмова лента. Можеш да смениш слайда, стига да го избереш съзнателно.”

Мария се усмихнала с недоверие, но решила да опита. Създадeла нова визия за себе си – уверена, свободна, здрава, творяща. Записала това в тетрадката. Запалила свещ. Затворила очи. Произнесла на глас: „Избирам тази реалност“. Усетила прилив на топлина и яснота. В следващите дни започнала да забелязва малки, но значими промени – хора, ситуации, думи, които водели към нови избори.

И така – Мария се научила да бъде сталкер на собствената си реалност. Да забелязва кога старата иска да се върне и да прави нов избор. Не магия. А съзнателност. Не фантазия. А практика.

Ние всички творим своята реалност с мислите, чувствата и действията си. Хенри Форд е казал: “Ако мислиш, че можеш или ако мислиш, че не можеш – и в двата случая си прав”. Предлагам ти един работещ ритуал, с който можеш да преминеш от твоята реалност към друга по-добра за теб. Само трябва да решиш какво искаш.

Във вселената вече съществуват всички видове възможни варианти. Остава ти да се настроиш към тази, която желаеш, да се настроиш так, както се настройва радио, или се избира канал по телевизията.

✨ Стъпки на ритуала за преминаване в нова реалност:

1. Набави си енергия – наблюдавай за ярки събития около теб. Те ще ти дадат енергия. Може да е силна музика, тряскане на врати, гръмотевици, ято прелитащи птици … всичко, което е различно и необичайно е сигнал за наличие на много енергия. Тя ще бъде налична за 24 часа. Използвай я, за да преминеш в новата реалност.
2. Определи ясно коя реалност искаш да преживееш. Създай намерение
   • Какъв искаш да бъдеш? Какво искаш да чувстваш? Опиши го кратко и ясно. в сегашно време като нещо свършено и действително. Започни с думите АЗ СЪМ …
3. Направи визуализация
   • Запали свещ, пусни си любима музика, седни в кът в уединение и си представи в пълни подробности новото, което е дошло.
4. Направи физическо действие.
   • Прекрачи праг, отвори прозорец, завърти се, излез навън – всяко движение, което символизира преминаване, направи крачка напред, скочи от дивана на пода в новата си реалност.
   • до 72 часа направи действия в посоката на желаното – разгледай проспекти, обади се по телефона, пусни документи. Така мозъкът разбира, че е важно и ще действа в правилната посока
5. Задръж вниманието си в новата реалност.
   • Наблюдавай промените около теб и ги зебелязвай
   • направи си дневник, в който записваш новите положителни неща, които ти се случват. Колкото повече неща отбелязваш, толкова по-бърз е процесът.

🧭 Заключение

Смяната на реалността не става с усилие, а с вътрешна настройка. Става, когато позволиш на новото да влезе – не като чудо, а като естествено продължение на това, което вече си избрал вътре в себе си. Може да отнеме време, може да има колебания – но новата реалност винаги отговаря, когато ѝ се покажеш.

Ако тази тема те вдъхновява, ако искаш да работим заедно по твоя личен казус, ти предлагам:

👉 Безплатна индивидуална консултация, в която да открием първата стъпка към твоята нова реалност.

👉 Участие в платени групови срещи, където работим дълбоко с родови модели, вътрешни блокажи и практики за ново начало.

📌 Присъедини се към нашата безплатна общност и намери съмишленици: ➡️ Нов живот с Ирина Димитрова (Telegram) 

Очаквам те!

Ирина Димитрова

Честита Коледа на всички. Желаем ви много, много щастие и успех в овладяването на музикалното изкуство.

А ето и трите подаръка, които сайтът дава по случай коледните и новогодишни празници на своите почитатели.

Това са три любими песни, адаптирани за свирене практически от всеки. Не е необходимо да знаете нотите. Достатъчно е да имате под ръка пиано, синтезатор, кийборд или друг клавишен инструмент. Гледайте падащите клавиши и свирете заедно с тях. В началото прослушайте няколо пъти песента, след това опитайте да свирите заедно с клипа едната ръка. След като я научите добре, научете другата ръка и тогава опитайте с двете. Така ще ви бъде по-лесно, а през цялото време музиката ще звучи и ще ви бъде приятно.

Екипът на “Аз уча музика”

Началото на една песен

В класната стая беше много тихо. Учителят обясняваше новия урок и учениците слушаха внимателно. Пък и как нямаше да слушат. Учителят беше много строг. И най-малкото движение беше хващано още в зародиш от него.

Макар да беше строг, момчетата с радост отиваха на часовете по пение. Хем ще се разведрят от другите часове, хем ще научат нещо интересно. Учителят разказваше много увлекателно, а започнеше ли да пее или да свири на цигулка, тогава всички го слушаха унесени и тайно се надяваха този час да не свършва. Господин Пипков, така се казваше той, беше обичан от всички ученици. Той не само беше учител. За края на всяка учебна година съчиняваше детски оперетки, които разучаваше с учениците и заедно ги представяха пред родителите, училищното настоятелство и градските първенци. Всички се надпреварваха да получат роли в тези оперетки. Зарязваха игрите на двора и учеха ролите си, за да не се изложат на края на годината.

Но да се върнем към нашия час по пение. Всички ученици слушаха захласнати разказа на учителя. Не, не всички ученици бяха увлечени от него. Едно от момчетата се беше навело над чина си и четеше книга. Боже, каква смелост от негова страна! Да чете някаква си книга в час!

Ученикът беше толкова увлечен в това, което правеше, че не забеляза как учителят застана зад него и се надвеси над чина му. Момчетата започнаха да се подсмихват. Ето сега ще стане още по-интересно.

Но за учудване на всички, вместо да се скара на момчето и да го нареди, както подобава, учителят взе книгата и на свой ред се зачете. Стоя много дълго време без да мръдне. Стои и чете.

Какво ли чете? – спогледаха се момчетата.

Без да проговори и една дума, учителят отиде до дъската и започна да чертае петолиния. Чертае едно петолиние, запълва го с ноти, чертае друго петолиние и него запълва с ноти. Така  изписа цялата дъска.

Звънецът би. Господинът махна с ръка зад гърба си на учениците да тръгват, но те стояха по местата си. Искаха да чуят новата песен.

Дойде ред  да кажем какво четеше момчето?

В училището вървеше от ръка на ръка книгата със стиховете на Стоян Михайловски и всички си показваха стихотворението „Върви, народе възродени“. Учениците си го предаваха един на друг с възхита. И точно този час това стихотворение достигна до нашия клас и нашия ученик, за когото иде реч.

Тъй като стиховете бяха познати и много нашумели, учениците искаха да видят, как ще звучат като музика.

С помощта на учителя класът разчете нотите и запя песента. В коридора надничаха ученици от другите класове. Искаха и те да чуят.

До края на учебните часове вече пееше цялото училище – по коридорите, в класните стаи, даже и в час си тананикаха наум новата песен. Много скоро след това, запя и цяла България:

“Върви народе възродени…”

Така се роди “Химн на св. св. Кирил и Методий”.

Ноти на песента:

И повече от 100 години песента „Химн на св. Св. Кирил и Методий“ е символ на българската азбука, култура и писменост, знаме обединяващо знание и дух на поколения българи.

 Зареждане ...

Ирина Димитрова