Музикална приказка
Здравейте малки и големи деца. Днес ще ви разкажа приказка за двете зайчета. Нека да ги наречем Едното зайче и Другото зайче. Те бяха толкова малки, че за първи път излизаха от заешките дупки да видят белия свят. Едното зайче излезе. В първия момент слънцето го заслепи и то си каза: „А, ами аз не мога да виждам!“, но след малко очичките му свикнаха. То видя една цвете, помириса го, видя една буболечка, тръгна след нея и по едно време, какво да видиш? Нещо сивичко, розовичко отпред с две дълги уши седи пред него. Толкова се стресна Едното зайче, че запя:
„Аз съм Зайко Байко.“
Отсреща Другото зайче, защото това беше Другото зайче му отговори също с песен:
„Зайко съм и аз.“
Едното зайче попита:
„Можеш ли да скачаш тъй?“ и подскочи. В отговор Другото зайче започна да скача и скочи пет пъти:
„Скок, скок, скок, скок, скок.“
Успокоени,че няма нищо страшно, двете зайчета започнаха да се смеят, да подскачат и да пея заедно:
„Ний сме Зайци Байци,
Зайчета добри.
Можем ний да скачаме.
Скок скок, раз – два – три.“
Питате откъде знам? Ами аз бях там. Бях легнала на тревата и гледах облаците, когато забелязах, че нещо се движи край мен и докато видя, че има Едно зайче и Друго зайче, бях свидетел на техния разговор-песен:
„Аз съм Зайко Байко.
Зайче съм и аз.
Можеш ли да скачаш тъй?
Скок, скок, скок, скок, скок.
Ний сме Зайци Байци.
Зайчета добри.
Можем ний да скачаме.
Скок, скок, раз – два – три.“
Почаках зайчетата да се наиграят и с нетърпение се върнах в къщи, за да запиша тяхната песен:
„Аз съм Зайко Байко.
Зайче съм и аз.
Можеш ли да скачаш тъй?
Скок, скок, скок, скок, скок.
Ний сме Зайци Байци,
Зайчета добри.
Можем ний да скачаме.
Скок, скок, раз – два – три.”
Запомни ли тяхната песен. Може да я пееш. А можеш да я пееш и да я свириш. Ето линк, от който можеш да изтеглиш нотите на песента: