Приказка за двете зайчета

Музикална приказка

Здравейте малки и големи деца. Днес ще ви разкажа приказка за двете зайчета. Нека да ги наречем Едното зайче и Другото зайче. Те бяха толкова малки, че за първи път излизаха от заешките дупки да видят белия свят. Едното зайче излезе. В първия момент слънцето го заслепи и то си каза: „А, ами аз не мога да виждам!“, но след малко очичките му свикнаха. То видя една цвете, помириса го, видя една буболечка, тръгна след нея и по едно време, какво да видиш? Нещо сивичко, розовичко отпред  с две дълги уши седи пред него. Толкова се стресна Едното зайче, че запя:

„Аз съм Зайко Байко.“

Отсреща Другото зайче, защото това беше Другото зайче му отговори също с песен:

„Зайко съм и аз.“

Едното зайче попита:

„Можеш ли да скачаш тъй?“ и подскочи. В отговор Другото зайче започна да скача и скочи пет пъти:
„Скок, скок, скок, скок, скок.“

Успокоени,че няма нищо страшно, двете зайчета започнаха да се смеят, да подскачат и да пея заедно:
„Ний сме Зайци Байци,

Зайчета добри.

Можем ний да скачаме.

Скок      скок, раз – два – три.“

Питате откъде знам? Ами аз бях там. Бях легнала на тревата и гледах облаците, когато  забелязах, че нещо се движи край мен и докато видя, че има Едно зайче и Друго зайче, бях свидетел на техния разговор-песен:
„Аз съм Зайко Байко.

Зайче съм и аз.

Можеш ли да скачаш тъй?

Скок, скок, скок, скок, скок.

Ний сме Зайци Байци.

Зайчета добри.

Можем ний да скачаме.

Скок, скок, раз – два – три.“

Почаках зайчетата да се наиграят и с нетърпение се върнах в къщи, за да запиша тяхната песен:

„Аз съм Зайко Байко.

Зайче съм и аз.

Можеш ли да скачаш тъй?

Скок, скок, скок, скок, скок.

Ний сме Зайци Байци,

Зайчета добри.

Можем ний да скачаме.

Скок, скок, раз – два – три.”

Запомни ли тяхната песен. Може да я пееш. А можеш да я пееш и да я свириш. Ето линк, от който можеш да изтеглиш нотите на песента:

Ирина Димитрова