1 Октомври – ден на музиката. На гости при децата в ЦДГ Пламъче

Импровизираният концерт продължи близо час.

На Денят на музиката, 01.10.2019 г. бяхме поканени да свирим и пеем в ЦДГ “Пламъче” в гр. Варна. С нас децата от Арт студио “Белият делфин” бяха и деца от Ансамбъл “Сребърни звънчета”. Поканата беше от страна на учителката по музика г-жа Първолета Иванова.

Децата от градината бяха много развълнувани, слушаха изпълненията с интерес и задаваха много въпроси както на ръководителите – г-жа Юлия Недева и г-жа Ирина Димитрова така и на самите изпълнители. Импровизираният концерт продължи близо час.

Ирина Димитрова

Съобщение!

На 17.10.2019 г., четвъртък, от 20.00 ч ще се състои премиерното излъчване на Гала концертът на лауреатите на Първия виртуален конкурс на сайта “Аз уча музика”. Заповядайте пред компютрите и телевизорите и се насладете на чудесните изпълнения. Гледайте премиерата и коментирайте. Поканете си приятели, които също да гледат.
https://www.youtube.com/watch?v=PjG1bpx-1Vc

Ирина Димитрова

За ролята на лявата и дясната ръка при свиренето на пиано

“Хей, ръчички,
хей, ги две!
Те ме слушат
най-добре!”

В живота е трудно да се справим с една ръка.

Забелязали ли сте, че в живота с една ръка е много трудно да се справим. Не е невъзможно, но доста трудно. В същото време едната ръка не може да замести напълно другата в нейните функции. Разбира се, ако поради нещастен случай се наложи, човек може да се приспособи и с живот с една ръка. Сега обаче думата ми е не за тези случаи, а за това, че всяка ръка си има своя функция при работата на двете. Обърнете внимание: обикновено дясната ръка извършва по-точните и прецизни дейности, докато лявата ръка има поддържаща роля (не по-малко важна при това). Дясната ръка хваща, придвижва, обръща, лявата обработва фино. Правим уговорката, че това е при повечето хора, които са с дясно ръка ориентация. И така, оказва се, че двете ръце имат свои функции, своя роля в процеса на работа се допълват и подпомагат.

Как работят пръстите на ръцете?

Друга особеност на работата с ръце е това, че обикновено четирите пръста действат заедно, а палеца – отделно  и срещу тях. По този начин става възможно хващането на различни предмети и боравенето с тях.

Ръцете при свиренето на пиано.

Сега да видим как двете ръце са разпределени и си сътрудничат при свиренето на пиано.

Пианото е направено за дясно ръки хора.

Пианото е направено за хора с водеща дясна ръка. Тези, при които е водеща лявата е необходимо да се приспособят или да се откажат. Лично аз познавам колеги, които са известни и изтъкнати пианисти и независимо, че тяхната лява ръка е по-сръчната свирят също толкова хубаво и добре, колкото останалите си колеги. Това не им пречи. Даже в някои моменти им дава предимство при някои бързи пасажи в лява ръка. При тях те звучат по-сръчно, бързо, изравнено и подредено.

Самостоятелност на пръстите при свирене на музикален инструмент.

Друга особеност при свиренето на пиано и въобще на музикален инструмент е това, че пръстите действат самостоятелно и отделно един от друг. Първата трудност за човека започнал да свири е да отдели и обособи пръстите един от друг. Подобно е ползването на клавиатурата на  компютъра. Необходимо е пръстите да действат самостоятелно.

Дясната ръка.

Дясната ръка обикновено води и изтъква мелодията в произведението. Може композиторът да повери мелодия на лявата ръка, но това се случва доста рядко. Мелодията е с разнообразно движение и в различни нотни стойности. Дясната ръка се налага да бъде по-сръчна и по-силна. Може мелодията да е удвоена в октави, да е подплатена с други гласове, да е уплътнена в акорди и арпежи… Дясната ръка покрива през повечето време високите тонове, които са по-тихи и по-бедни на обертонове.

Какво са обертоновете?

Обертонове наричаме тоновете, които се образуват от трептенето на частите на струните и на инструмента. Те звучат заедно с основния тон, по-тихи са от него и го обогатяват. Колкото по-нисък е тонът, толкова повече от обертоновете му се чуват и той става по-масивен, по-богат темброво.

Самото име „обертонове“ показва, че те са над основния звучащ тон. Първите обертонове са разположени по-далеч от основния и постепенно дистанцията се скъсява, като по-високите обертонове са по-близко един до друг. Поради прага на чувствителност на човешкото ухо, което има диапазон да чува от 16 Hz до 40 000 Hz, обертоновете на по-високите тонове съществуват, но не се възприемат от ухото на човека. По тази причина високите тонове ги чуваме като темброво по-бедни. Много добре се усеща тази разлика, ако сравним един висок женски глас с един нисък мъжки глас. Мъжкият глас е много по-плътен от женския, поради това, че ние чуваме неговите обертонове по-добре и почти не чуваме обертоновете на високите гласове.

Лявата ръка.

Поради наличието на много обертонове в ниските тонове, на лявата ръка й се налага много често да свири по-тихо и по-леко от дясната, за да може да изпъкне мелодията. Повечето време лявата ръка прави съпровод на дясната. При нея се налага много често да се обособи басовата линия, която е на второ място по важност от мелодията и по тази причина тя трябва да се изтъкне, но все пак да е по-тиха от основната мелодия. Освен баса, лявата ръка свири и вътрешните гласове, които попълват хармонията, украсяват и уплътняват фактурата на произведението. Те от своя страна са най-тихи и прозрачни. Това разграничаване като динамични нюанси се пада най-често на лявата ръка. Докато дясната трябва да е по-бърза, силна и сръчна, лявата ръка е по-чувствителна по отношение на натиска и звукоизвличането от клавишите.

Взаимодействие на двете ръце.

Разбира се това разграничаване е условно. Във всеки момент в зависимост от идеята на твореца всяка ръка може да поеме от функциите на другата, да се допълват и да се сменят. Двете ръце при пианото действат като взаимно допълващи се, като един екип.

Заключение.

Друг път ще говорим за ползите от свиренето и взаимодействието на двете ръце. В тази статия се ограничихме само с ролята им при правенето на музика на най-обхватния и най-богатия на възможности музикален инструмент. Може би по-големи възможности имат само органът и оркестърът.

Ирина Димитрова

Как да пишем ключ сол и нотите?

Не е успял този, който не е опитал.

Здравейте приятели,

Тази статия е повече за учениците, които скоро ще пристъпят отново училищния праг и ще се отдадат на още една година учене в своя живот.

Живеем в благословено време, когато писмеността и грамотността са достъпни за всички. Какво ли е да не можеш да четеш и пишеш и да чакаш някой да прочете писмото на твоето дете, заминало в чужбина. Добре ли е, зле ли е, тъгува ли, щастливо ли е? Много въпроси вълнуват родителите, а точно сега писарят, попът или даскалът отсъстват или са заети.

Дошли са хора да купят от тебе земя или къща – подписваш с пръст или с кръст, без да знаеш, дали, това което са ти прочели е истина.

Съседът ти се сърди и отравя молба в съда. Можеш ли сам да прочетеш закона и да се ориентираш, или трябва пак някой да ти казва кое как е.

Имаш да пишеш молба до кмета – някой трябва да ти я напише. И при това във всичките случаи трябва да плащаш. Плащаш за всяка изписана от някой друг буквичка.

Ще попитате – а нямаш ли приятели? Да, приятели – много, ама и те неграмотни. В цялото село я има, я няма някой да пише. Налага се да отидеш в града и да загубиш цял ден.

Няма да говорим за хубавите книги, които нямат брой. За всеки вкус има книги. Един живот не стига на човек да прочете книгите, които са по вкуса му.

Благословено време. Имаш право и задължение да ходиш на училище. Почти всички имат достъп до образованието. Казват че е безплатно. Не е вярно. За него плащат работещите със своите данъци. Дете, това са твоите родители. От техните заплати се отделят средства, за да можеш ти да учиш, да имаш просторни и съвременни кабинети. И затова ги пази.

Спомнете си какво е било до миналия век. Повечето са били принудени да работят, за да помагат на семействата си от най-ранна възраст. И са прекарвали живота си в работа, до момента в който си отидат от този свят.

Малко се поувлякох. Думата беше за нотите и сол ключ. Често съм чувала: “Не мога да пиша сол ключ”. Ами винаги има първи път. По същата логика ти сега нямаше да вървиш, да приказваш, да се обличаш и да ядеш самостоятелно, защото, когато си се родил не си можел. Не си можел, но си опитвал. Пак и пак, докато си се научил. Вижте бебетата, падат и стават много пъти и накрая се научават да вървят. Всяко здраво бебе се научава да върви.

Хайде пак да се върнем към сол ключ. Кой може да се научи да го завърта? Този който никога не е опитвал или този, който се опитва? Познахте – за да са научиш да правиш нещо, трябва да се опитваш. Понякога става от първия път, друг път – от сто и първия опит. Но става, само ако се опитваш.

Едисон опитал само 10 000 пъти, докато открие от какъв материал да бъде жичката на крушката. Ами ако се беше отказал, ние на тъмно ли щяхме да седим всяка вечер? Браво на него!

Та за сол ключ… Предлагам ви едно клипче, което показва как се пише този знак. Когато започне учебната година и вие имате музика, ще можете да се похвалите, колко хубаво го изписвате. А ще знаете и как се пишат нотите за радост на госпожата и за завист на съучениците ви.

Ето и клипчето:

Ама нещо не мога да се спра. С риск някой да каже, че нещо странно съм яла или пила ще се изкажа. В последно време ме гложди една мисъл, която няма нищо общо със сол ключ, но аз искам да я споделя.

“Горките бедни българи!”, постоянно се оплакват колко било зле тук и колко било добре оттатък. Оплакват се, а те всичките нахранени, та и малко отгоре, децата им нахранени, та и малко отгоре (познах по вида им). Оплакват се, а в семейството имат по две, три коли. Имат апартаменти (къщи), вили, родители на село, които допълнително помагат. Децата им се изучават успешно. Който иска може да вземе висше образование. Имаме достъпен транспорт до всяка точка на Родината, имаме приятели, имаме отпуски, болнични, лекари, учители, телевизори, компютри, интернет (и то много бърз). Умеем да се веселим, умеем да обичаме, знаем да уважаваме.

И в същото време – масово народът се оплаква, следи къде има нередности, къде още какво трябва да се направи, ама не за да стане, а за да бъде показано като някакъв порок. Станахме доносническа държава.

Не може ли да се огледаме – колко много приятели готови да ни помогнат имаме, колко са добри нашите деца, нашите родители. Милиони карат колите си възпитано и спазват правилника, милиони стават сутрин, приготвят се и отиват на работа да печелят с честен труд. Милиони деца стават рано и отиват или на градина или на училище. Казваме си “Добър ден”, усмихваме се. Ами това е супер!

Вижте колко е красива зората, цветята, дърветата, децата, любимите хора. А нередностите – те ще се оправят. Нали знаете – това което наблюдаваме расте. Наблюдаваме неприятностите и те растат. Наблюдаваме красивото и то расте. Мисля, че не е мястото по новините да ни се показват дупките по улиците. Пратете вест на този, който се занимава с оправянето на дупки. Кой кого убил! Наистина жалко, но това е работа на криминална полиция, а не на журналистите да правят психологически портрети и да ни занимават цяла седмица. Едно време имаше криминална хроника всеки ден в полунощ, когато децата спят. Който иска да гледа ужасии – може. А в средствата за масова информация нека покажат – кой е открил нещо, кой е помогнал но другите, кой е построил чешма, за да могат хора и животни да утолят жаждата си, направил мост ей така от желание и добро сърце, кой помогнал на стари хора – и други ще го последват. На какво учим сега децата си – катастрофата, убийството, кражбата е нещо редно, защото за това се говори всеки ден и всички го правят. Вие крадете ли, убивате ли, блъскате ли се, унижавате ли другите? А защо допускате децата да мислят така. И вие влизате в числото на лошите – щом всички са лоши.

Ами извинявайте, но мисля, че е време да се вземем в ръце и да продължим напред. Огледайте се, става все по-добре. И се опитайте с този сол ключ, от който тръгна всичко това.

Ирина Димитрова

Приказка за двете зайчета

Музикална приказка

Здравейте малки и големи деца. Днес ще ви разкажа приказка за двете зайчета. Нека да ги наречем Едното зайче и Другото зайче. Те бяха толкова малки, че за първи път излизаха от заешките дупки да видят белия свят. Едното зайче излезе. В първия момент слънцето го заслепи и то си каза: „А, ами аз не мога да виждам!“, но след малко очичките му свикнаха. То видя една цвете, помириса го, видя една буболечка, тръгна след нея и по едно време, какво да видиш? Нещо сивичко, розовичко отпред  с две дълги уши седи пред него. Толкова се стресна Едното зайче, че запя:

„Аз съм Зайко Байко.“

Отсреща Другото зайче, защото това беше Другото зайче му отговори също с песен:

„Зайко съм и аз.“

Едното зайче попита:

„Можеш ли да скачаш тъй?“ и подскочи. В отговор Другото зайче започна да скача и скочи пет пъти:
„Скок, скок, скок, скок, скок.“

Успокоени,че няма нищо страшно, двете зайчета започнаха да се смеят, да подскачат и да пея заедно:
„Ний сме Зайци Байци,

Зайчета добри.

Можем ний да скачаме.

Скок      скок, раз – два – три.“

Питате откъде знам? Ами аз бях там. Бях легнала на тревата и гледах облаците, когато  забелязах, че нещо се движи край мен и докато видя, че има Едно зайче и Друго зайче, бях свидетел на техния разговор-песен:
„Аз съм Зайко Байко.

Зайче съм и аз.

Можеш ли да скачаш тъй?

Скок, скок, скок, скок, скок.

Ний сме Зайци Байци.

Зайчета добри.

Можем ний да скачаме.

Скок, скок, раз – два – три.“

Почаках зайчетата да се наиграят и с нетърпение се върнах в къщи, за да запиша тяхната песен:

„Аз съм Зайко Байко.

Зайче съм и аз.

Можеш ли да скачаш тъй?

Скок, скок, скок, скок, скок.

Ний сме Зайци Байци,

Зайчета добри.

Можем ний да скачаме.

Скок, скок, раз – два – три.”

Запомни ли тяхната песен. Може да я пееш. А можеш да я пееш и да я свириш. Ето линк, от който можеш да изтеглиш нотите на песента:

Ирина Димитрова

3 видео-уроци за Интервали

Излезе и третия, последен видео-урок за интервалите. В трите клипа може да проследите всички аспекти на теорията за интервалите:

  1. Какво е интервал?
  2. Какви са интервалите според начина на прозвучаване?
  3. Как се наричат тоновете на интервала?
  4. Какви са интервалите според количествената им характеристика и как се определят?
  5. Какви мога да бъдат интервалите според качествената им характеристика?
  6. Кои интервали имат собствени имена?
  7. Обръщение на интервалите?
  8. Какъв е новият интервал, получен при обръщението като количествена и качествена характеристика?
  9. Видове хармонични интервали според характера им. Какво е консонас и какво дисонанс?
  10. Колко вида са консонансите и дисонансите?
  11. Кои интервали са енхармонични?
  12. Кои интервали са диатонични и кои хроматични?
интервали

Така събрана в три клипа, информацията за интервалите става по-лесно разбираема и усвояема за учащите се музиканти.

С теорията за интервалите трябва да са наясно ученици музиканти, практикуващи музиканти, учители и кандидати за училища по изкуствата и Консерватория.

Ирина Димитрова

Related: Курс по Елементарна теория на музиката Видеоуроци 2 част

Related: Курс по Елементарна теория на музиката Видеоуроци 1 част

Виртуален музикален конкурс

На 15.07.2019 стартира подаването на заявки за Първия виртуален музикален конкурс организиран от сайта за музика: Аз уча музика. Крайният срок изтича на 31.07.2019 г.

Ванеса Христова

Кои са особеностите на конкурса?

Едната е, че няма ограничения за възрастта на участниците. Може да се кандидатира всеки, който изпрати заявка, плати символичната такса от 5 лв. и изпрати линк към запис на свое изпълнение.

Категориите са 5 за изпълнители:

  • Поп и джаз пеене
  • Класическо пеене
  • Народно пеене
  • Инструментална музика – класика
  • Инструментална музика – народна

и 2 за автори:

  • Композиция на инструментално произведение
  • Композиция на песен

Кандидатстването става чрез изпращане на демо запис от концерт, конкурс или направен специално за целта, като записите не трябва да бъдат обработвани. За композиторите – демо на песента.

Първият тур е закрит. След заседание и обсъждане конкурентите се допускат до втори кръг , като списъкът ще бъде изнесен на страницата на сайта. След това кандидатите изпращат второто си изпълнение, а ако желаят може да изпратят две нови изпълнения.

Авторите участват с едно произведение, което ако е допуснато до втори кръг, продължава надпреварата.

Материалите ще бъдат качени в You Tube и ще набират точки и ще се състезават чрез гледане, коментиране и харесване.

Всички подробности, условия, срокове за заявки и отделните турове може да видите на страницата на сайта, определена за Виртуалния конкурс.

Местата са ограничени. При запълване на бройките, спира приемането на заявки, независимо, дали срокът е изтекъл.

И още едно пояснение. При желание, участник в конкурса може да се състезава в по-висока възрастова група.

Ирина Димитрова

По колко пъти на ден се разпяваме? Из Ръководство за звезди

Понякога разпяването и упражненията за гласа са по-важни от работата по песните.

Знаете ли по колко пъти на ден трябва да се разпяват певците? Много интересно, дали е като яденето – сутринта, на обяд и на вечеря?

Защо трябва да се разпяваме?

Нека да поговорим за това, защо въобще се разпяваме. Защо трябва да губим толкова време всеки ден. Не е ли по-добре направо да започнем да репетираме песните?

Оказва се, че разпяването има няколко функции.

Всички са убедени, че един спортист преди тренировка или преди да излезе на терена по време на мач трябва да загрее, за да затопли и разтегли мускулите и ставите и да се предпази от травми при натоварването. Но доста хора си задават въпроса защо е необходимо да се разпяваме поради слабото познаване на тази материя. Докато по отношение на спортистите нещата са доста по-ясни.

Разпяване
Разпяването е много важно.

И така: разпяването има  няколко функции:

  1. Затопля и отпуска гласовия апарат, като го подготвя за натоварване при изработването на песенния материал – песни, арии и др.
  2. „Протяга“ нагоре и надолу гласа, като след време прибавя тонове към диапазона. Това прибавяне при децата е 1 – 2 тона на година, докато при възрастните се поддържа големината на достигнатия диапазон.
  3. Изравнява темброво гласа. Прави по-незабележим прехода между отделните регистри, укрепва преходните тонове и те стават по-стабилни и по-лесни за изпяване. След време преходните тонове стават незабележими за публиката, въпреки, че певецът винаги ще ги усеща.
  4. При разпяването се преодоляват проблеми на интонацията, ритмиката и дикцията. Много често трудните места се изработват като упражнения за разпяване в удобен регистър за певеца и в бавно темпо.

А сега да отговорим и на поставения в началото въпрос.

По колко пъти на ден се разпяваме?

Отговорът е 1 път. Сега ще обясня защо.

Когато се събудим от сън, постепенно тялото също се събужда и приготвя за активна дейност. Нашият глас обаче, иска малко повече време.  При децата и жените с високи гласове, събуждането на гласа става след 1 час и половина. При мъжете и ниските гласове, този интервал може да достигне до 2 часа и половина. Затова опитните певци знаят, че ако имат например запис в студио в 8 часа сутринта, трябва да станат в тъмни зори, за да дадат възможност на гласа да се събуди. Ето защо музикантите знаят и насрочват всички певчески дейности обикновено не по-рано от 9 часа сутринта.

След като гласът се събуди, той е готов за разпяване. Разпяваме се и това е достатъчно за целия ден, до следващото лягане и заспиване. Ако решим да си починем например наобяд, след като се събудим процедурата по събуждането на гласа и неговото разпяване е необходимо да се повори, ако ни се налага да излезем на сцена.

Може ли да се разпяваме повече от един път?

Ако сме се разпяли сутринта и ще пеем по-късно през деня, например надвечер или вечерта, може да се разпеем още веднъж за наше успокоение. Но по начало разпяването е един път дневно.

Упражнения за разпяване.

Упражненията за разпяване са много и разнообразни. От упражнения на един тон, до такива, обхващащи повече от една октава. Това може да са упражнения за дишането, за интонация, за ритмика. Всеки вокален педагог сам може да измисли стотици упражнения за своите ученици, в зависимост от потребностите на обучението и от особеностите на всеки певец. Това може да са постепенни упражнения, както и със скокове. Много  често педагозите си помагат един друг с упражнения и похвати за разпяване.

А как се разпяват звездите? И дали се разпяват въобще?

Как се разпяват звездите, например Кристина Агилера или Уитни Хюстън? Разбира се, че се разпяват и то най-старателно и доста продължително, за да подготвят гласовете си. Те са майстори в подготовката на гласа за сцената. Техните упражнения също са стотици, но аз ще ви подскажа две.

  1. Разпяване с бръмчене. Бръмченето разтърсва гласовия апарат и го поставя много бързо в звучаща позиция. То „напасва“ всички органи, разтърсва ги и гласът започва да звучи съвсем различно – по-топло и силно.
  2. Разпяване с глисандо. Глисандо наричаме бързото изреждане на тонове нагоре или надолу. Глисандото е от най-ниските до най-високите тонове на гласа нагоре и надолу в бързо темпо. Упражнението започва от най-ниските тонове, които може да достигне певеца, издига се до най-високите, като накрай се превръща във вик и се спуска по обратния път до най-ниските тонове. Това изравнява много добре целия диапазон и укрепва преходните тонове.
Диапазон и регистри

Диапазон на гласа.

Всички тонове, които може да изпее певеца правят неговия диапазон. Най-големият диапазон е три октави.

Регистри на гласа.

Всеки глас се дели на три регистъра. Някои вокални педагози делят мъжките ниски гласове на два регистъра – нисък и висок. Регистрите имат различен тембър и между всяка двойка от регистрите има по един преходен тон. Този тон е нестабилен, различен, труден за изпяване. По-нестабилен и различим е тонът между среден и висок регистър. Много често начинаещите певци смятат, че това е предела на гласа им. Опитния педагог успява да покаже, че след този тон има още много други, които могат да се използват. С времето и с упорити занимания преходните тонове се изравняват и стават незабележими, изравняват се тембрите на регистрите, но преходните тонове винаги остават мястото, което певецът усеща като по-уязвимо.

Значение на разпяването.

Разпяването е много важна част от певческата работа. То не трябва да се пренебрегва и да се прави всеки ден от 10 минути до половин час. Понякога разпяването и упражненията за гласа са по-важни от работата по песните.

Ирина Димитрова

2 нови награди за делфинчетата

Завърши 13 тото издание на Националния конкурс “Морско конче”. Той се проведе за първи път на сцената на наскоро ремонтираното “Морско казино” една от емблематичните сгради на град Варна.

Деца от Арт студио “Белият делфин” участваха в конкурса и завоюваха две награди. Участваха 120 индивидуални изпълнители, 11 ансамбли и 5 вокални групи. Нивото на конкурса беше доста високо, като се има предвид, че той е един от малкото конкурси в програмата на Министерството на курлтурата, който осигурява стипендии за лауреатите.

Камелия Василева се състезава във втора група, която беше със 43 участника. От тях за втори тур се класираха 15.

Камелия спечели Специалната награда на Детското жури и един нов приятел, който виждате на снимката.

Деница Тодева се състезава в Първа възрастова група и спечели Поощрение. Тя се обучава в студиото съвсем отскоро, но показва бързи и добри резултати.

Очакваме от талантливите деца още нови творчески успехи.

Ирина Димитрова

Курс по Елементарна теория на музиката Видеоуроци 2 част

Курс по Елементарна теория на музиката 2 част.

Курсът е продължение на Първата част и поднася нови знания и понятия надграждайки първите серии. По този начин двата курса са неотделима част от цялото наречено Елементарна теория на музиката.

elementarna teoria muzika

Съдържание:

  1. Изразни средства на музиката
  2. Тон, полутон
  3. Буквени и слогови наименования на тоновете
  4. Знаци за алтерация
  5. Динамика в музиката
  6. Щрихи в музиката
Изразни средства на музиката
елементарна теория на музиката

Видео 1: Изразни средства на музиката ни запознава с основните изразни средства на изкуството музика. Така както всяко изкуство има своите изразни средства: литературата борави с думи, изрази, епитети, сравнения и т.н., Изобразителното изкуство използва багри, форми, контури, перспектива. Музиката има специфични за нея средства за изразяване, породени от стоителния материал, който използва – музикалните тонове и техните свойства. Кои са изразните средства и как се изписват в нотния текст.

тон полутон

Видео 2: Тон, полутон. Това видео ни запознава с най-малките разстояния между тоновете, делението на октавата на полутонове и как да ги разпознаваме.

Гвидо д`Арецо

Видео 3: Буквени и слогови наименования на тоновете. Кои са слоговите и кои буквените наименования на тоновете. Как се използват в съвремената музика. Особено се е увеличило използването на буквените наименования с навлизането на електроните инструменти и техните възможности.

бемол

Видео 4: Знаци за алтерация. Всички бели клавиши имат имена, а знаете ли как се наричат черните клавиши. Как се отбелязва изменението на височината на тона. Какво е диез, бемол, двоен диез и двоен бемол. А какво е действието на бекара? Всичко това ще научите от видеото Знаци за алтерация.

динамика в музиката

Видео 5: Динамични знаци. Видеото обяснява какво е динамика, кои са динамичните знаци и какво е тяхното значение за емоционалното изпълнение на музика. Какво е фроте, пиано, диминуендо и т.н.

щрихи в музиката

Видео 6: Щрихи в музиката. От това видео ще научите кои са начините за изпълнение на музика и как се означават. Какво е легато, стакато, нон легато, маркато и др.

Курсовете по Елементарна теория на музиката 1 и 2 част са комплектовани и могат да се закупят в магазина на сайта. Възможно е и закупуването на отделни видеоуроци от съответния курс.  В процес на изготвяне е третата част на видеокурса. Уроците от него се появяват в магазина на сайта поеденично, за да могат да бъдат закупени при нужда, без да се чака завършването на третата част.

Related: Курс по Елементарна теория на музиката Видеоуроци 1 част

Ирина Димитрова