Не давайте детето си в музикално училище… ако искате да бъде като всички останали

Музиката не учи детето просто да свири. Тя го учи как да мисли, да усеща и да не се отказва.

Често чувам мнението, че музикалното образование е нещо „допълнително“ – хоби, приятно занимание, нещо леко. Музикантите са по-ниско образовани и интелигентни.

Истината е точно обратната.

Музикалното обучение е една от най-интензивните форми на образование, през които може да премине едно дете. И това не се вижда отвън.

В едно музикално училище денят не свършва с учебните часове. След тях започват индивидуалните уроци по инструмент или пеене. Следват репетиции – хор, оркестър, ансамбли. Работи се ежедневно и системно. Знаете ли, че на две деца се пада по един учител. Толкова много са индивидуалните уроци.

И най-важното – работата продължава вкъщи.

Детето не просто „учи урок“. То работи върху произведения. Повтаря ги многократно, докато постигне точност, звучене и изразителност. Това изисква време, концентрация и търпение. Няма събота и неделя, няма ваканция. През ваканциите се разчита материалът, който ще се работи следващата учебна година.

Точно в този процес се изграждат качества, които рядко се развиват по този начин в други сфери – постоянство, дисциплина и способност да довеждаш нещата до край.

Освен практическата работа, музикалното образование дава и сериозна теоретична подготовка.

Децата изучават солфеж, теория, хармония, история на музиката. Запознават се с различни стилове и епохи, с композитори, с културни контексти. Учат за фолклора – ритми, области, традиции.

Това са знания, които надграждат общата култура на детето и го развиват в много по-широк план.

Още нещо много важно – сцената.

Децата редовно излизат пред публика. Учат се да се справят с притеснение, да се концентрират, да представят резултата от труда си. Това изгражда увереност, която трудно се постига по друг начин.

Разбира се, всичко това води до една естествена последица.

Тези деца започват да се различават.

Те мислят по различен начин. Имат по-развито внимание към детайла. Често имат по-широка култура и различни интереси. Това понякога ги прави по-отдалечени от средата на връстниците им.

И тук всеки родител трябва да си зададе важен въпрос:

Искам ли детето ми просто да се вписва, или искам да се развива?

Защото музикалното образование не е просто избор на занимание. То е избор на среда и начин на мислене.

Разбира се, не всяко дете трябва да бъде в музикално училище. И не всяко дете тръгва по този път от само себе си.

Много често родителите се колебаят откъде да започнат – индивидуални уроци, група, подготовка за кандидатстване.

Затова създадох Академия „Бъди звезда с Ирина Димитрова“.

В нея работим с деца според тяхната възраст, характер и цели. При някои започваме с индивидуална работа, при други – с група. При по-напредналите – с целенасочена подготовка.

Целта не е просто да научим детето да свири или да пее. Целта е да развием мислене, концентрация и увереност.

Ако усещате, че това е посоката, която искате за вашето дете, можете да направите запитване чрез формата по-долу.

Ще се свържа с вас лично и ще ви насоча какво е най-подходящо.

Защото музиката не е просто умение.

Тя е начин на развитие, който остава за цял живот.
Ако усещате, че това е пътят за вас или вашето дете, можете да направите запитване тук:

Ирина Димитрова

Безплатен курс по солфеж

На 29.09.2022 стартира Безплатният курс по солфеж, организиран от сайт “Аз уча музика”, който се излъчва на живо в четвъртък от 19.00 ч. Може да го гледате на живо или ако нямате тази възможност да получавате  имейл с новия урок, който да гледате в удобно за вас време, ако се абонирате. Внимание, когато напишете името и имейла си във формата и натиснете бутона, ще се зареди бележка на същата страница и ще получите подарък. Натиснете на думичката ТУК и тя ще ви заведе в You Tube. За да можете и по-късно да достигате до това видео е необходимо да си запишете някъде линка.

Информация за следващите уроци ще получавате по имейл, а може да следите и страницата ни във Фейсбук, носеща същото име: „Аз уча музика“.

Уроците започват от нулево ниво т.е. от това – „нищо не знам“ и постепенно работят за развитие на музикалния слух, ритмичното чувство, усета за многоглас, дават се много знания по музикална теория, правят се упражнения и игри. Могат да се справят и малки деца и възрастни, които не са се занимавали с музика.

Абонирайте се за курса по солфеж.

За основа се използват уроци от сайта, които може да си вземете при желание.

За да може начинанието да се разрасне, подкрепете ни, като дадете информация на свои приятели.

До този момент са проведени 5 урока. Заповядайте при нас.

Български народни песни – лесни аранжименти за пиано с приложени текстове на песните.

Ирина Димитрова

Легато или лигатура – кое е правилно?

Здравейте приятели,

В тази статия ще разберете кое е правилно легато или лигатура?

Легатото

е щрих в музиката, който означава свири или пей свързано, или тоновете прозвучават един след друг, като предния прелива в следващия.

Терминът

е щрих в музиката, който означава свири или пей свързано, или тоновете прозвучават един след друг, като предния прелива в следващия.

е италиански, както впрочем повечето музикални термини. Не случайно наричат италианския, езикът на музиката.

Дали е важно легатото в музиката?

Нека да видим как ще прозвучи познатата ни пиеса „На Елиза“ от Бетовен, ако я изсвирим нон легато (не свързано) и легато (свързано). Чуйте откъс изсвирен по двата начина:

Част от “На Елиза” Бетовен изсвирена non legato и legato.

Естествено пиесата изсвирена в легато звучи в пъти по-добре.

Има два начина на изписване на този щрих: единият е с дъгичка, която свързва нотите, които трябва да се изсвирят свързано. Ако пасажът, обаче е по-дълъг, тогава в началото му се изписва legato. Това е указание за музиканта да свири или пее свързано дотам, до където не бъде отменено действието на този знак. Прилича малко на пътните знаци, нали?

Сега да видим какво означава лигатура.

Лигатурата също е дъгичка, която свързва обаче два еднакви по височина тона. Свързани с лигатура, те прозвучават като един общ тон, или имаме сумиране на тоновите трайности. Много често лигатура се използва, когато прозвучава тон по-дълъг от размерите на такта. Лигатурата му позволява да прозвучи и в следващия такт или тактове.  В края на „Гайдарче“ от Парашкев Хаджиев има лигатирани ноти:  Си бемол цяла нота и още една си бемол цяла нота. Следват две цели ноти до, също лигатирани. Получават се нотни стойности по осем времена.  

Ако не съществуваше терминът лигатура, няма начин тази музика да бъде записана така, както е измислена от композитора. Ето как би звучала без лигатура.

Част от “Гайдарче” м. Парашкев Хазжиев

Както разбрахте, оказва се, че и легато и лигатура и двете са правилни, но това са два отделни музикални термини. С единият се означава начин на свирене (щрих), а с другия – начин на удължаване на нотните стойности.

Да повторим:

Легато означава свързано пеене или свирене, а лигатурата сумира нотните стойности (имаме действие събиране).

Ако ви е била полезна статията, може да оставите коментар. Много други статии и обучителни клипове ще намерите в сайта „Аз уча музика“.

Беше ли тази статия полезна за вас?

Зареждане ... Зареждане ...

Ирина Димитрова

wpChatIcon
wpChatIcon