Понякога, колкото и да се упражняваме има някои пасажи, които не искат да стават добре. Може да се намират на прехода между регистрите, да имат труден интервал или ритъм. Какво да направим. При пеенето и свиренето има отделни правила, но има и общи, за които ще стане въпрос в тази статия.
Ето начините на работа, които ще ви помогнат.
1. Работа в бавно темпо.
Колкото и да ни се иска да свирим или пеем в оригиналното темпо, бавното темпо е това, в което се наместват мелодията, логическите ударения, текстовите ударения и ритъма, цезурите, интервалите. Работата в бавно темпо изисква много търпение и съсредоточеност, за да успеем да издържим до края, но се отблагодарява стократно. По това дали може да работи в бавно темпо си личи добрия и отдаден музикант.
2. Работа по начини.
Това са начини на изработване на гамовидни пасажи, арпежи и други построения в еднакви кратки нотни стойности, които трябва да прозвучат изравнено и са достатъчно дълги, за да изискват търпение и постоянство. Свирим или пеем целия пасаж разпределени по четири бавни и четири бързи стойности – например четири осмини, четири шестнайсетини, четири осмини, четири шестнайсетини и т.н. до края. След това обръщаме последователността, като започваме с с бързите – четири шестнайсетини, четири осмини и отново до край. Може да направим групи по две бързи и две бавни. Ако пасажът е в триделни стойности, тогава групите ще са по три ноти. Използва се за работа и точкуван ритъм – четвъртина с точка, осмина, четвъртина с точка, осмина или обратно – осмина, четвъртина с точка… Може да измислим и свои варианти. Ще бъдете очудени, че много скоро пасажът ще се изравни по сила и по трайност.
3. Свирете или пейте по ноти отзад напред или казано наобратно.
Ако работата ви не спори опитайте пасажа от края към началото. Моцарт е бил майстор на свиренето наобратно и много се е забавлявал от този начин на свирене. Забавлявал е и своята публика, като е обръщал различни теми от произведения и цели произведения отзад напред. След това започнете да работите в двете посоки в правилната посока и в обратната.
4. Работа с прибавяне.
Започвате от проблемния интервал и го повтаряте няколко пъти, след това прибавяте още един тон към двата и изпълнявате няколко пъти, прибавяте още един тон отпред или отзад и така, докато „довършите“ съпротивляващия се пасаж. Изпълнявате, готовия фрагмент достатъчно дълго, за да се затвърди.
5. Променете темпото.
Изпълнявайте в два пъти по-бързо или много по-бавно темпо, толкова пъти, колкото е необходимо. Внимавайте изпълнението в бързо темпо не трябва да е много често, тъй като може да доведе до неравности в силата и неритмично изпълнение.
6. Транспониране.
Транспонирането е пренасяне на един пасаж от една тоналност в друга. Това изисква не само внимание и познание на тоналностите, но ще постави пръстите, ако е инструментално произведение в нова по-трудна ситуация. Транспонирайте нагоре и надолу от оригиналната тоналност с половин тон или цял тон. Може в тоналност с един повече или по-малко знаци от оригиналната. Отново вариантите са много. При пеенето транспонирането играе също голяма роля. Ако пасажът се намира в труден за гласа диапазон, много вероятно е да се „залепят“ неточности или ритмични неравности, особено ако това е на прехода от среден към висок регистър, където гласът е по-нестабилен. Пеенето и работата в удобен регистър позволява на слуха и на певческия апарат да свикне с трудното място и после да го преодолее в необходимата височина. Много често ако тонът е труден за вземане, защото е висок, полезно е да се изпее няколко пъти с половин или един тон по-високо. След това пеенето в оригиналната тоналност става много леко и без напрежение, поради това, че е преодолян страха от високия тон. Разбира се говорим за възможностите на съответния глас, а не за тонове, които са извън него.
7. Разпяване или разсвирване с трудната фраза.
Ако имаме определена фраза, която не можем да изработим и упорито ни се изплъзва, може да си направим с нея модел на разпяване и да я пеем по хроматичната гама, така както се разпяваме с вокали или срички. Същото важи и за инструменталистите. Вземате фразичката и я изсвирвате нагоре и надолу от всеки следващ полутон.
8. При проблеми с куплета на песента
Ако работим песен и имаме проблем в куплета, то трябва да изработим съответното място с всеки следващ куплет с неговия текст. Изпявате последователно единия куплет няколко пъти, след това втория, после третия. Така ще спестите и време за да не повтаряте непрекъснато припева.
9. Работа след време.
Не очаквайте блестящи резултати веднага. На психиката и физиката са необходими технологично време за „узряване“ на произведението. Свирил си или си пял единия ден, постигнал си резултат, доволен си от резултата и на другия ден откриваш, че трубва да започваш отново. Ужас! Аз не мога да постигна нищо! Не, това е при всички. Час след час, ден след ден, седмица, месец. За изработването на едно произведение е необходимо около три месеца, за да може то да улегне, да влезе както се казва в пръстите т.е. да го запомни тялото, да се превърне в навик. Ако се сетите в този момент, колко ви е било трудно в началото ще се учудите. Ами то е толкова лесно, какво се бях стреснал тогава?
10. Оставете произведението „да си почине“.
Когато работим дълго и трудно произведение – например соната, концерт или ария е необходимо да го оставим, да го забравим за известно време – два, три месеца. След това възстановете го, като няколко пъти го изсвирете или изпеете в бавно темпо, за да не правите грешки. Много важно е в този момент да го изпълните без грешки, защото ще ги запечатате и ще ви е необходимо отново дълго да ги оправяте. И какво ще откриете. От този момент имате чувството, че вие сте измислили тази музика. Тя ви звучи много близко, лесна е за изпълнение и което е много важно, звучи зряло. След периода на почивка произведението ви звучи по нов начин. Така отлежалото вино е много по хубаво, по-ценно и стабилизирано от младото.
11. Изпълнявайте пред публика.
Когато се почувствате готови, представете своята музика пред публика. Може това да е семейството в къщи или приятели на събиране. Ще се очудите колко различно звучи вашето изпълнение. Колкото и да са ви близки хората, пред които се изявявате, наличието на друг човек предизвиква нахлуване на адреналин във вените ви и променя химическия ви статус. Оставете притеснението и срамът и свирете и пейте пред други хора. Сменяйте публиката. Така, когато излезете за пръв път на сцената, ще имате някакъв опит със сценичната треска.
12. Търсете си изяви.
Колкото по-често излизате на голямата сцена, токбова по-добре ще се справяте със сценичната треска и ще се научите да контактувате с публиката. Нали затова се трудихте толкова дълго и упорито – да зарадвате някого, някой да ви види и оцени. Сценичната треска се проявява при всички. Казвам отново – при всички. Може 40 години да си постоянно на сцената, но сценичната треска я има. Ако я нямаше, тогава публиката нямаше да се вълнува. Всеки изпълнител е човек и иска да се представи добре. Задава си въпроси, дали всичко ще върви както трябва, дали няма да има проблеми с техниката и т.н. Но това е овладяна сценична треска. Опитът е този, който помага в ръзличните неочаквани ситуации като спиране на тока, и каквото се сетите или не се сетите, защото животът е предсказуем само донякъде и също толкова предсказуеми са неочакваните ситуации на сцената.
Музиката е изкуство, което радва и изпълнителя и публиката, дарява с неповторими емоции и красота. Бъдете упорити и резултатите ще ви зарадват. И мога да ви уверя, че всеки нов път ще е по-лесно и по-вълнуващо.
Ирина Димитрова
Зареждане ...
