Наричат Йозеф Хайдн “Бащата на симфонията”. Великият виенски композитор е написал повече от 120 симфонии, като до нас са достигнали 104 от тях. Наистина прилично количество. Нарекли са го “Баща на симфонията” не само заради многото симфонии. Той е първият, който пише в този жанр и в този случай се явява основател (баща), но и открива повечето от основните принципи на симфонизма.
“Бащата на симфонията”. Великият виенски композитор е написал повече от 120 симфонии, като до нас са достигнали 104 от тях. Наистина прилично количество. Нарекли са го “Баща на симфонията” не само заради многото симфонии. Той е първият, който пише в този жанр и в този случай се явява основател (баща), но и открива повечето от основните принципи на симфонизма.
А сега да ви разкажа за една определена симфония, наречена “Симфония с изненади”.
Хайдн обичал да се шегува. Той е бил едър, здрав мъж с много весел характер. Класическата симфония има четири части. Първата е бърза и жизнерадостна, втората бавна и дълга, третата – танцувална, а четвъртата (финалът) – отново бърза и жизнерадостна. Та проблемът бил във втората част. Тя е контрастна на първата по отношение на темпо и характер, но продължителното звученне на бавна, нежна и плавна музика действа приспивно. Знаейки структурата на симфонията, която била много модерна по това време, също както в наши дни е модерен рапът, дамите и господата се нагласяли по-удобно на столчетата си, за да не паднат, ако заспят и съвсем откровено се приготвяли за дрямка. Това не се харесвало на композитора. Той искал това, което е написал да бъде слушано, а не проспивано. Този огромен труд, който той полагал заедно с целия оркестър – да се измисли нова музика, да се разучи, да се изсвири изразително и с чувство – и какво, моля ви се, публиката да спи!!! Не само е обидно, а просто е нечувано. Проявете, моля, малко уважение!
Както ви е известно, обаче, уважението не се изисква с думи, а с действия. Виж ме, какво правя, а не какво говоря. И така Йозеф Хайдн написва “Симфония с изненади” или, както я наричат на немски – “Симфония с тимпани”. Познахте. Главната роля се пада на тимпаните.
В деня, в който била премиерата на симфонията дошли много знатни гости. Те искали да се похвалят, че първи са чули новата музика. Седнали според ранга си – най-знатните най-отпред, за да чуват и виждат по-добре. Завършила първата част и започнала втората – бавна част. Дамите и господата се настанили по-удобно и заслушали началото, все пак ако ги попита някой, трябва да изкажат мнение. Свършила основната тема и те вече успокоени се настанили за дрямка. Но изведнъж се разнесли няколко удара на тимпаните. Всички подскочили и се огледали сконфузено, а музиката продължавада се лее бавно и нежно.
Отново се настанили дамите и господата, като решили, че нещо инцидентно се е случило, задрамяли, но отново се разнесли няколко удара на тимпаните и стреснали цялата аудитория. От този момент до края никой не посмял да заспи.
Така Хайдн открил още един принцип, че музиката трябва да бъде разнообразна. Дългото и еднообразно звучене приспива съзнанието, става скучно и слушателят изключва. Затова музиката трябва да не е еднообразна.
И като всяко правило и това си има изключения. При музиката за релакс и медитации се търси точно този ефект, който Хайдн искал да избегне в музиката си – тя е бавна, еднообразна, продължителна с определена цел – да отпусне тялото и емоциите и да подготви за вглъбяване.
При написването на пиесата “Морски вълни” имах точно такава цел – релакс и вглъбяване. Гледайки сутрин рано малките морски вълнички, една след друга, една след друга, в монотонен ритъм човек се отпуска мигновено. В съпровода на лявата ръка съм имитирала точно ритъма и мелодията на вълните, а в мелодията на дясната ръка съм се старала да предам атмосферата, облаците и слънцето.
Целият сборник пиеси може да се прослуша на запис в мое изпълнение, а нотите да се закупят в магазина на сайта.
Зареждане ...