Любов, разменени роли и празното място във връзката

„Мъжът ми има любовница.“

Така започна една сесия с моя доверителка. В тези думи имаше болка, гняв, унижение, предателство и един от най-тежките въпроси, които една жена може да си зададе в такъв момент: „Защо не бях достатъчна?“

Когато в една връзка се появи трети човек, първата реакция обикновено е да търсим виновния. Това е човешко. Изневярата боли, разклаща доверието и поставя под въпрос не само отношенията, но и собствената ни стойност.

В дълбоката работа обаче не спираме само до външното събитие. Не защото го оправдаваме, а защото понякога то е знак за нещо, което се е случвало много преди появата на третия човек.

Понякога любовницата не е началото на проблема, а симптом, че в партньорското поле вече е имало празно място.

Какво означава „мястото на партньора“?

В здравото партньорство двама възрастни души стоят един до друг като мъж и жена, като равни, които се избират, уважават, чуват и носят своята част от отговорността. Те не са родител и дете, спасител и жертва, учител и ученик, контролиращ и виновен.

Но в реалните отношения това място често се измества неусетно. Двама души може да живеят заедно, да имат семейство, общи задължения и ежедневие, но вътрешно вече да не се срещат като партньори.

Там започва разместването.

Понякога жената застава в ролята на майка. Тя започва да поправя, напомня, наставлява, контролира и да знае „как трябва“. Вече не гледа мъжа до себе си като партньор, а като човек, когото трябва да възпита, спаси или промени. Това често идва от страх и тревожност, не от лошо намерение. Но резултатът е един и същ: тя вече не стои до него, а над него.

Друг път жената несъзнателно влиза в ролята на дъщеря. Тя чака партньорът да я спасява, глези, избира, доказва, успокоява и постоянно да потвърждава, че тя е важна. В тази позиция често стои вътрешното момиче, което някога не е получило достатъчно внимание, защита или признание. Но партньорът не може да бъде едновременно мъж, баща, спасител и лекарство за цялото минало.

И в двата случая партньорското място остава празно, макар външно връзката да продължава.

Когато партньорът не идва

Тази тема не засяга само хората, които вече са във връзка. Понякога една жена казва: „Искам партньор, готова съм за любов, но никой не идва.“ На пръв поглед тя е сама, а в дълбокото поле мястото до нея може вече да е заето.

На това място понякога стои дете, майка, бивш партньор, работа, болка, страх, стара клетва или дори домашен любимец, който е станал основният източник на близост и усещане за „ние“.

Това не е обвинение. То е покана за честен поглед. Човек може съзнателно да иска връзка, но несъзнателно да не оставя пространство за партньор. И тогава животът сякаш казва: „Тук вече има някой.“

Защо се случва това?

Причините не винаги са в настоящата връзка. Понякога идват от детството, от отношенията с майката или бащата, от родови модели, травми, стари обещания, преживени загуби или дълбока душевна памет.

Има модели, които някога са били защита. Например да мълчиш, за да оцелееш; да контролираш, за да не се разпадне семейството; да не се доверяваш, за да не бъдеш предадена; да останеш сама, защото самотата изглежда по-безопасна от болката.

В друго време този модел може да е пазил живота. Днес обаче същата програма може да държи любовта далеч, да повтаря стара съдба или да затваря мястото на партньора.

Затова в дълбоката работа не бързаме с етикети. Не казваме веднага: „Ти си майка“, „ти си дъщеря“ или „причината е само тази“. Търсим внимателно чрез образ, звук, тяло, усещане, подсъзнание и вътрешно подреждане. Когато истинската история бъде видяна, тогава започва промяната.

Покана към срещата „Аз и моят партньор“

На 19 септември от 19:00 ч. следващата онлайн среща от поредицата „Твоята нова приказна реалност“ ще бъде на тема:

„Аз и моят партньор“

Това е среща за хора, които усещат болка, дистанция, повторение, самота, изневяра, контрол, претенции или объркване в партньорството. Ще търсим не виновни, а път към по-дълбоко разбиране и вътрешно подреждане.

Ще работим със звук, музика, образ, подсъзнание и вътрешно прекодиране, за да видим къде любовта е изместена и какво има нужда да се върне на своето място.

За поредицата „Твоята нова приказна реалност“

„Твоята нова приказна реалност“ е поредица от онлайн срещи с различни актуални теми, свързани с любовта, партньорството, рода, детството, вътрешното дете, личния избор, старите програми и новия път на душата.

Всяка среща отваря конкретна тема и дава възможност да видим част от старата приказка, която несъзнателно живеем, за да започнем да я пренаписваме по нов начин.

📅 19 септември, 19:00 ч.
📍 Онлайн

Записване:
https://azuchamuzika.com/produkt/tvojata-prikazna-realnost/

Позволи си нова история.
Вратата е отворена.
Напиши своята приказна реалност.

Аз и тате. Бащата — вратата към света

В живота на всеки човек има една фигура, която стои на прага между вътрешния свят и външния свят.

Това е бащата.

Майката е първият свят. Чрез нея идваме в живота. В нейното тяло започва нашето земно пътуване. Чрез нея усещаме близостта, храната, топлината, сигурността, първото „да“ към живота.

Бащата е следващата врата.

Той е връзката ни със света навън. С посоката. С действието. С границите. С авторитета. С правилата. С успеха. С парите. С правото да излезем от дома и да заемем своето място в живота.

Дали сме го познавали или не, дали е бил до нас или е отсъствал, дали отношенията ни са били добри, трудни, болезнени или прекъснати — бащата остава част от нас.

Ние не идваме само от майката. Идваме през майката и през бащата.

В нас има живот и от двамата. И когато вътре в себе си отхвърляме единия, ние несъзнателно отхвърляме и част от себе си.

Понякога човек казва:
„Аз нямам баща.“
„Той не беше до мен.“
„Не го познавам.“
„Не искам да имам нищо общо с него.“
„Той не заслужава да го приема.“

И на човешко ниво това може да е напълно разбираемо.

Може да е имало болка.
Може да е имало отсъствие.
Може да е имало разочарование.
Може да е имало гняв.
Може да е имало мълчание.
Може бащата да не е могъл да бъде такъв, какъвто детето е имало нужда да бъде.

Но приемането на бащата не означава да оправдаем всичко.

Не означава да кажем, че всичко е било правилно.
Не означава да забравим болката.
Не означава да се насилим да имаме близки отношения, ако това не е възможно.
Не означава да се върнем при човек, който ни е наранил.

Приемането е вътрешно движение.

То означава да признаем простата истина:

„Ти си моят баща. Чрез теб животът дойде до мен. Оставям на теб твоята съдба. Взимам от теб само живота и силата, която идва през теб. Останалото ти го връщам.“

Когато това движение липсва, човек често започва да усеща трудност в света.

Може да му е трудно да се заяви.
Да поставя граници.
Да поиска пари за труда си.
Да уважава авторитети, без да се бори с тях.
Да бъде видим.
Да довършва започнатото.
Да върви в ясна посока.
Да вярва, че има право на успех.
Да се чувства защитен в живота.
Да заеме своето място без вина.

Понякога проблемът не изглежда като проблем с бащата.

Изглежда като проблем с партньор.
Като страх от мъже.
Като борба с началници.
Като невъзможност да се развие бизнес.
Като трудност с парите.
Като липса на посока.
Като постоянно усещане: „Няма кой да стои зад мен.“

Но дълбоко в основата може да стои прекъсната връзка с бащината сила.

Бащата не е само човекът, който е бил или не е бил до нас.

Бащата е и принцип.

Принципът на движението напред.
Принципът на реда.
Принципът на действието.
Принципът на границата.
Принципът на авторитета.
Принципът на света.

Когато вътре в нас няма място за бащата, често няма място и за нашето спокойно движение в света.

Тогава човек може да остане дълго време в чакане. В съмнение. В страх. В борба. В доказване. В усещане, че трябва сам да носи всичко.

А когато бащата заеме своето място вътре в нас, нещо се подрежда.

Не винаги външно. Понякога бащата не се променя. Понякога отношенията не стават близки. Понякога човек дори не може да разговаря с него.

Но вътре настъпва движение.

Детето спира да чака невъзможното.
Гневът започва да се отделя от живота.
Чуждата съдба се връща на бащата.
Собствената сила започва да се усеща по-ясно.
Светът вече не изглежда толкова далечен.
Посоката започва да се вижда.

Затова темата за бащата е толкова важна.

Не защото всички трябва да имаме идеални бащи.
Не защото трябва да заличим преживяното.
А защото без вътрешно място за бащата често ни е трудно да заемем своето място в света.

Покана за срещата

Утре темата на поредната ни онлайн среща от „Твоята нова приказна реалност“ е:

„Аз и тате. Бащата — вратата към света“

Тази среща е за теб, ако усещаш, че:

• ти е трудно да се заявяваш;
• страхуваш се от успех или видимост;
• имаш трудни отношения с баща си;
• не познаваш баща си или той е отсъствал;
• носиш гняв, болка или разочарование към него;
• повтаряш трудни модели в отношенията с мъже;
• имаш проблем с авторитети;
• трудно поставяш граници;
• трудно искаш достойно заплащане;
• започваш, но не довършваш;
• усещаш, че нямаш гръб;
• искаш да излезеш по-смело към света.

Препоръчвам тази среща, защото темата за бащата не засяга само миналото.

Тя засяга настоящето.

Как вървим напред.
Как действаме.
Как печелим.
Как се заявяваме.
Как позволяваме на света да ни види.
Как заемаме своето място.

В срещата ще работим с темата през осъзнаване, родов поглед, вътрешна работа, звук, глас, арт терапия и практики за подреждане на връзката с бащината сила.

Не е нужно да имаш „добри“ отношения с баща си, за да дойдеш.

Не е нужно да го познаваш.
Не е нужно да си готов/а да му простиш.
Не е нужно да знаеш откъде да започнеш.

Достатъчно е да усещаш, че тази тема има значение за теб.

Заповядай на срещата „Аз и тате. Бащата — вратата към света“.

Защото понякога, за да тръгнем към света, първо трябва да подредим вратата, през която излизаме към него.

Запиши се ТУК.

Ако си пропуснал някоя среща, може да си вземеш запис от нея.

Ирина Димитрова
ментор личностно развитие, родов терапевт, констелатор, квантов психолог