В живота е трудно да се справим с една ръка.
Забелязали ли сте, че в живота с една ръка е много трудно да се справим. Не е невъзможно, но доста трудно. В същото време едната ръка не може да замести напълно другата в нейните функции. Разбира се, ако поради нещастен случай се наложи, човек може да се приспособи и с живот с една ръка. Сега обаче думата ми е не за тези случаи, а за това, че всяка ръка си има своя функция при работата на двете. Обърнете внимание: обикновено дясната ръка извършва по-точните и прецизни дейности, докато лявата ръка има поддържаща роля (не по-малко важна при това). Дясната ръка хваща, придвижва, обръща, лявата обработва фино. Правим уговорката, че това е при повечето хора, които са с дясно ръка ориентация. И така, оказва се, че двете ръце имат свои функции, своя роля в процеса на работа се допълват и подпомагат.
Как работят пръстите на ръцете?
Друга особеност на работата с ръце е това, че обикновено четирите пръста действат заедно, а палеца – отделно и срещу тях. По този начин става възможно хващането на различни предмети и боравенето с тях.
Ръцете при свиренето на пиано.
Сега да видим как двете ръце са разпределени и си сътрудничат при свиренето на пиано.
Пианото е направено за дясно ръки хора.
Пианото е направено за хора с водеща дясна ръка. Тези, при които е водеща лявата е необходимо да се приспособят или да се откажат. Лично аз познавам колеги, които са известни и изтъкнати пианисти и независимо, че тяхната лява ръка е по-сръчната свирят също толкова хубаво и добре, колкото останалите си колеги. Това не им пречи. Даже в някои моменти им дава предимство при някои бързи пасажи в лява ръка. При тях те звучат по-сръчно, бързо, изравнено и подредено.
Самостоятелност на пръстите при свирене на музикален инструмент.
Друга особеност при свиренето на пиано и въобще на музикален инструмент е това, че пръстите действат самостоятелно и отделно един от друг. Първата трудност за човека започнал да свири е да отдели и обособи пръстите един от друг. Подобно е ползването на клавиатурата на компютъра. Необходимо е пръстите да действат самостоятелно.
Дясната ръка.
Дясната ръка обикновено води и изтъква мелодията в произведението. Може композиторът да повери мелодия на лявата ръка, но това се случва доста рядко. Мелодията е с разнообразно движение и в различни нотни стойности. Дясната ръка се налага да бъде по-сръчна и по-силна. Може мелодията да е удвоена в октави, да е подплатена с други гласове, да е уплътнена в акорди и арпежи… Дясната ръка покрива през повечето време високите тонове, които са по-тихи и по-бедни на обертонове.
Какво са обертоновете?
Обертонове наричаме тоновете, които се образуват от трептенето на частите на струните и на инструмента. Те звучат заедно с основния тон, по-тихи са от него и го обогатяват. Колкото по-нисък е тонът, толкова повече от обертоновете му се чуват и той става по-масивен, по-богат темброво.
Самото име „обертонове“ показва, че те са над основния звучащ тон. Първите обертонове са разположени по-далеч от основния и постепенно дистанцията се скъсява, като по-високите обертонове са по-близко един до друг. Поради прага на чувствителност на човешкото ухо, което има диапазон да чува от 16 Hz до 40 000 Hz, обертоновете на по-високите тонове съществуват, но не се възприемат от ухото на човека. По тази причина високите тонове ги чуваме като темброво по-бедни. Много добре се усеща тази разлика, ако сравним един висок женски глас с един нисък мъжки глас. Мъжкият глас е много по-плътен от женския, поради това, че ние чуваме неговите обертонове по-добре и почти не чуваме обертоновете на високите гласове.
Лявата ръка.
Поради наличието на много обертонове в ниските тонове, на лявата ръка й се налага много често да свири по-тихо и по-леко от дясната, за да може да изпъкне мелодията. Повечето време лявата ръка прави съпровод на дясната. При нея се налага много често да се обособи басовата линия, която е на второ място по важност от мелодията и по тази причина тя трябва да се изтъкне, но все пак да е по-тиха от основната мелодия. Освен баса, лявата ръка свири и вътрешните гласове, които попълват хармонията, украсяват и уплътняват фактурата на произведението. Те от своя страна са най-тихи и прозрачни. Това разграничаване като динамични нюанси се пада най-често на лявата ръка. Докато дясната трябва да е по-бърза, силна и сръчна, лявата ръка е по-чувствителна по отношение на натиска и звукоизвличането от клавишите.
Взаимодействие на двете ръце.
Разбира се това разграничаване е условно. Във всеки момент в зависимост от идеята на твореца всяка ръка може да поеме от функциите на другата, да се допълват и да се сменят. Двете ръце при пианото действат като взаимно допълващи се, като един екип.
Заключение.
Друг път ще говорим за ползите от свиренето и взаимодействието на двете ръце. В тази статия се ограничихме само с ролята им при правенето на музика на най-обхватния и най-богатия на възможности музикален инструмент. Може би по-големи възможности имат само органът и оркестърът.
Зареждане ...
