Нашият блог

Понякога, колкото и да се упражняваме има някои пасажи, които не искат да стават добре. Може да се намират на прехода между регистрите, да имат труден интервал или ритъм. Какво да направим. При пеенето и свиренето има отделни правила, но има и общи, за които ще стане въпрос в тази статия.

Ето начините на работа, които ще ви помогнат.

1. Работа в бавно темпо.

Колкото и да ни се иска да свирим или пеем в оригиналното темпо, бавното темпо е това, в което се наместват мелодията, логическите ударения, текстовите ударения и ритъма, цезурите, интервалите. Работата в бавно темпо изисква много търпение и съсредоточеност, за да успеем да издържим до края, но се отблагодарява стократно. По това дали може да работи в бавно темпо си личи добрия и отдаден музикант.

2. Работа по начини.

Това са начини на изработване на гамовидни пасажи, арпежи и други построения в еднакви кратки нотни стойности, които трябва да прозвучат изравнено и са достатъчно дълги, за да изискват търпение и постоянство. Свирим или пеем целия пасаж разпределени по четири бавни и четири бързи стойности – например четири осмини, четири шестнайсетини, четири осмини, четири шестнайсетини и т.н. до края. След това обръщаме последователността, като започваме с с бързите – четири шестнайсетини, четири осмини и отново до край. Може да направим групи по две бързи и две бавни. Ако пасажът е в триделни стойности, тогава групите ще са по три ноти. Използва се за работа и точкуван ритъм – четвъртина с точка, осмина, четвъртина с точка, осмина или обратно – осмина, четвъртина с точка… Може да измислим и свои варианти. Ще бъдете очудени, че много скоро пасажът ще се изравни по сила и по трайност.

3. Свирете или пейте по ноти отзад напред или казано наобратно.

Ако работата ви не спори опитайте пасажа от края към началото. Моцарт е бил майстор на свиренето наобратно и много се е забавлявал от този начин на свирене. Забавлявал е и своята публика, като е обръщал различни теми от произведения и цели произведения отзад напред. След това започнете да работите в двете посоки в правилната посока и в обратната.

4. Работа с прибавяне.

Започвате от проблемния интервал и го повтаряте няколко пъти, след това прибавяте още един тон към двата и изпълнявате няколко пъти, прибавяте още един тон отпред или отзад и така, докато „довършите“ съпротивляващия се пасаж. Изпълнявате, готовия фрагмент достатъчно дълго, за да се затвърди.

5. Променете темпото.

Изпълнявайте в два пъти по-бързо или много по-бавно темпо, толкова пъти, колкото е необходимо. Внимавайте изпълнението в бързо темпо не трябва да е много често, тъй като може да доведе до неравности в силата и неритмично изпълнение.

6. Транспониране.

Транспонирането е пренасяне на един пасаж от една тоналност в друга. Това изисква не само внимание и познание на тоналностите, но ще постави пръстите, ако е инструментално произведение в нова по-трудна ситуация. Транспонирайте нагоре и надолу от оригиналната тоналност с половин тон или цял тон. Може в тоналност с един повече или по-малко знаци от оригиналната. Отново вариантите са много. При пеенето транспонирането играе също голяма роля. Ако пасажът се намира в труден за гласа диапазон, много вероятно е да се „залепят“ неточности или ритмични неравности, особено ако това е на прехода от среден към висок регистър, където гласът е по-нестабилен. Пеенето и работата в удобен регистър позволява на слуха и на певческия апарат да свикне с трудното място и после да го преодолее в необходимата височина. Много често ако тонът е труден за вземане, защото е висок, полезно е да се изпее няколко пъти с половин или един тон по-високо. След това пеенето в оригиналната тоналност става много леко и без напрежение, поради това, че е преодолян страха от високия тон. Разбира се говорим за възможностите на съответния глас, а не за тонове, които са извън него.

7. Разпяване или разсвирване с трудната фраза.

Ако имаме определена фраза, която не можем да изработим и упорито ни се изплъзва, може да си направим с нея модел на разпяване и да я пеем по хроматичната гама, така както се разпяваме с вокали или срички. Същото важи и за инструменталистите. Вземате фразичката и я изсвирвате нагоре и надолу от всеки следващ полутон.

8. При проблеми с куплета на песента

Ако работим песен и имаме проблем в куплета, то трябва да изработим съответното място с всеки следващ куплет с неговия текст. Изпявате последователно единия куплет няколко пъти, след това втория, после третия. Така ще спестите и време за да не повтаряте непрекъснато припева.

9. Работа след време.

Не очаквайте блестящи резултати веднага. На психиката и физиката са необходими технологично време за „узряване“ на произведението. Свирил си или си пял единия ден, постигнал си резултат, доволен си от резултата и на другия ден откриваш, че трубва да започваш отново. Ужас! Аз не мога да постигна нищо! Не, това е при всички. Час след час, ден след ден, седмица, месец. За изработването на едно произведение е необходимо около три месеца, за да може то да улегне, да влезе както се казва в пръстите т.е. да го запомни тялото, да се превърне в навик. Ако се сетите в този момент, колко ви е било трудно в началото ще се учудите. Ами то е толкова лесно, какво се бях стреснал тогава?

10. Оставете произведението „да си почине“.

Когато работим дълго и трудно произведение – например соната, концерт или ария е необходимо да го оставим, да го забравим за известно време – два, три месеца. След това възстановете го, като няколко пъти го изсвирете или изпеете в бавно темпо, за да не правите грешки. Много важно е в този момент да го изпълните без грешки, защото ще ги запечатате и ще ви е необходимо отново дълго да ги оправяте. И какво ще откриете. От този момент имате чувството, че вие сте измислили тази музика. Тя ви звучи много близко, лесна е за изпълнение и което е много важно, звучи зряло. След периода на почивка произведението ви звучи по нов начин. Така отлежалото вино е много по хубаво, по-ценно и стабилизирано от младото.

11. Изпълнявайте пред публика.

Когато се почувствате готови, представете своята музика пред публика. Може това да е семейството в къщи или приятели на събиране. Ще се очудите колко различно звучи вашето изпълнение. Колкото и да са ви близки хората, пред които се изявявате, наличието на друг човек предизвиква нахлуване на адреналин във вените ви и променя химическия ви статус. Оставете притеснението и срамът и свирете и пейте пред други хора. Сменяйте публиката. Така, когато излезете за пръв път на сцената, ще имате някакъв опит със сценичната треска.

12. Търсете си изяви.

Колкото по-често излизате на голямата сцена, токбова по-добре ще се справяте със сценичната треска и ще се научите да контактувате с публиката. Нали затова се трудихте толкова дълго и упорито – да зарадвате някого, някой да ви види и оцени. Сценичната треска се проявява при всички. Казвам отново – при всички. Може 40 години да си постоянно на сцената, но сценичната треска я има. Ако я нямаше, тогава публиката нямаше да се вълнува. Всеки изпълнител е човек и иска да се представи добре. Задава си въпроси, дали всичко ще върви както трябва, дали няма да има проблеми с техниката и т.н. Но това е овладяна сценична треска. Опитът е този, който помага в ръзличните неочаквани ситуации като спиране на тока, и каквото се сетите или не се сетите, защото животът е предсказуем само донякъде и също толкова предсказуеми са неочакваните ситуации на сцената.

Музиката е изкуство, което радва и изпълнителя и публиката, дарява с неповторими емоции и красота. Бъдете упорити и резултатите ще ви зарадват. И мога да ви уверя, че всеки нов път ще е по-лесно и по-вълнуващо.

Ирина Димитрова

Или кой може да се занимава с музика – из Ръководство за звезди

Доста често съм чувала думите „аз съм музикален инвалид“ или „аз нямам слух“. На въпроса „как разбра това“ обикновено се отговаря, че някой познат или роднина е определил, че човекът няма слух. Това се оказва съдбоносно за по-нанатъшни занимания с музика за него. Това определение съм го чувала и от деца и от възрастни, като възрастните са го чули като малки и са решили, че „присъдата“ е окончателна. Когато попитам, дали са поискали мнението на специалист, отговорът обикновено е отрицателен.

Нека сега да помислим. Кой може да определи дали един човек има слух? Съседката, майката, приятелите или музикантът? Знаете ли, има музиканти, които свирят превъзходно, постоянно излизат на концерти и получават адмирациите на публиката, а в същото време пеят фалшиво? Не е възможно? Напротив – възможно е. Разбира се тези случаи са редки, но съществуват. За да може един човек да се занимава с музика е необходимо не само и единствено да може да пее вярно. Трябва да има чувство за ритъм, да чува добре височината на тоновете, които възпроизвежда с глас или музикален инструмент, необходимо е добра координация между слуха и моторните рефлекси, чувство за форма и логика на развитие на музиката и много, много знания. Тези качества се усвояват в процеса на музициране и не винаги са свързани с гласовото възпроизвеждане. Например, свиренето на ударни инструменти е свързано основно с възпроизвеждането на ритъм и тембър.

И така, след като се уговорихме, че музикалния слух има много компоненти, нека да помислим, кой може да се занимава успешно с музика. Ще ви отговоря кратко и ясно – всеки, който има развит слухов апарат, а за певците и говорен апарат, нормална координация между крайниците и това е всичко. Нали никой не желае от детето му в първи клас да решава задачи от висшата математика, а търпеливо чака то да порасне и усвоявяйки ден след ден, година след година съответния степенуван материал в един момент да стигне и до нея. Никой не си въобразява, че ако подари на сина си топка, на другия ден той ще бъде велик футболист. Какво е необходимо? Точно така – години тренировки.

Същото е с музиката. За да стане човек много добър музикант е необходимо години наред всеки ден, включително събота,  неделя и по празници да свири или пее, ако е певец. Упражненията спират, само при тежка болест. Тоест, необходимо е посвещение. Но веднага ще ви успокоя. Ако искате да свирите и пеете просто така „за себе си“ или за „компания“, резултат може да имате след няколко седмици. Даже още след първите уроци вие ще можете да изсвирете някаква песен или упражнение, да изпеете нещо, стига да не сте от тежките случаи, при което се иска няколко месеца работа, за да се отключат способностите. Искам да ви уверя, изследванията показват, че физически здравите хора имат и музикални заложби. Тези които нямат слух са 0.1%, това означава це от 1000 човека само един няма слух. Нали не си мислите, че този човек сте точно вие?

Моите лични наблюдения като учител с 40 години преподавателски стаж са, че съвремените хора са много „по-музикални“ и по-лесно обучаеми музикално, благодарение на повсеместното развитие на медиите. Младите хора, слушат музика непрекъснато, припяват си, когато са сами и така без да се замислят развиват това, което им е вродено.

От години ходя постоянно с мои ученици по конкурси и наблюдавам как нивото непрекъснато става все по-високо, изпълненията на участниците стават все по-прецизни и съвършени. В училище също съм наблюдавала, как класовете пеят все по-добре и по-вярно, по-бързо разучават нови песни.

Музикален е този, който реагира емоционално на музиката. Вижте малките бебета – щом зазвучи музика и те започват да се клатят напред-назад. Всички започват да ги сочат и да се радват:”Детето е музикално. Личи че ще стане музикант”. Същети тези хора няколко години по-късно произнасят тежката присъда “музикален инвалид”. А всъщност, както всичко останало и развитието на музикалните способности е въпрос на израстване на гласа, на слуховия орган, на координацията между гласа и слуха и редица още компоненти. Затова още веднъж казвам – попитайте специалист. Нека той проследи вашето дете поне един месец и да види има ли развитие, “има ли хляб” в него. Когато сте болни отивате на лекар. Когато се развали колата или хладилника – търсите специалист. Кой е по-важен – колата или детето?

И така да обобщя какво е необходимо на човек да се занимава с музика? Малко слух и много желание, труд и упоритост. Не случайно великият виенски класик Лудвиг ван Бетовен е казал още преди 250 години. На човек му е необходимо 1% талант и 99% труд, за да успее в музиката.

И така, ако искате да учите музика, ако вашето дете иска да учи музика, моя съвет е действайте. По-добре е да опитате и после да промените евентуално меанието си, отколкото цял живот да си задавате въпроса: „А какво ли щеше да бъде, ако…“.

Ирина Димитрова

Related:
12 начина за бързо учене на трудни пасажи – из Ръководство за звезди.