Концерт на лауреатите на Първия виртуален конкурс “Аз уча музика”

С голям концерт на лауреатите приключи първото издание на виртуалния конкурс „Аз уча музика“. Концертът се състоя на 03.01.2019 г. в Залата на Радио Варна. В него взеха участие наградените участници, пристигнали от различни градове на България.

Въпреки че конкурсът е виртуален, беше решено да се направи и концерт, за да могат изпълнителите да се изявят на живо пред публика.

Преди концерта посетихме „Аквариума“ в Морската градина. Там освен че гостите на Варна разглеждаха с интерес различните живи риби и експонати, се даде възможност представителите на различните школи да се запознаят, да се представят и дошлите преподаватели. На второто издание на конкурса, който ще се проведе тази година се реши да бъде посетен пранетариума.

Концертът беше много добре организиран и всички изпълнения бяха на високо ниво. Изпълненията бяха в различни категории и групи: инструменталисти, певци, автори на музика  – класика и народна музика. Предимство на конкурса е, че няма възрастови ограничения. В него могат да участват от съвсем малки деца, до хора на почтена възраст. Групите са пет, като пета група е за всички над 19 години.

Конкурсът се организира от сайта „Аз уча музика“ и Арт студио „Белият делфин“ гр. Варна с Директор госпожа Ирина Димитрова.

Конкурсът зае във времето почти половин година. Започна с подаването на заявки за първи кръг през месец юли. Одобрените кандидати за втори кръг трябваше да представят материалите си до 15.08.2019 г. След това започна оценяването, събирането на точки в интернет. Обявяването на наградените и гала концертът бяха на 30.11.2019 г.

С концертът на лауреатите се закри изданието на конкурса за 2019 година. Участници, родители и преподаватели исказаха задоволство от добрата организация, отношение и резултати от конкурса и заявиха желание да участват отново. Преподавателите пожелаха, да участват с повече участници. Исказа се и желание за включването на ансамбли и групи в конкурса.

В скоро време ще бъде готов регламентът за 2020 година, попълнен с новите категории.

Очакваме участници и публика на второто издание на конкурса.

Ирина Димитрова

1 Октомври – ден на музиката. На гости при децата в ЦДГ Пламъче

Импровизираният концерт продължи близо час.

На Денят на музиката, 01.10.2019 г. бяхме поканени да свирим и пеем в ЦДГ “Пламъче” в гр. Варна. С нас децата от Арт студио “Белият делфин” бяха и деца от Ансамбъл “Сребърни звънчета”. Поканата беше от страна на учителката по музика г-жа Първолета Иванова.

Децата от градината бяха много развълнувани, слушаха изпълненията с интерес и задаваха много въпроси както на ръководителите – г-жа Юлия Недева и г-жа Ирина Димитрова така и на самите изпълнители. Импровизираният концерт продължи близо час.

Ирина Димитрова

За ролята на лявата и дясната ръка при свиренето на пиано

“Хей, ръчички,
хей, ги две!
Те ме слушат
най-добре!”

В живота е трудно да се справим с една ръка.

Забелязали ли сте, че в живота с една ръка е много трудно да се справим. Не е невъзможно, но доста трудно. В същото време едната ръка не може да замести напълно другата в нейните функции. Разбира се, ако поради нещастен случай се наложи, човек може да се приспособи и с живот с една ръка. Сега обаче думата ми е не за тези случаи, а за това, че всяка ръка си има своя функция при работата на двете. Обърнете внимание: обикновено дясната ръка извършва по-точните и прецизни дейности, докато лявата ръка има поддържаща роля (не по-малко важна при това). Дясната ръка хваща, придвижва, обръща, лявата обработва фино. Правим уговорката, че това е при повечето хора, които са с дясно ръка ориентация. И така, оказва се, че двете ръце имат свои функции, своя роля в процеса на работа се допълват и подпомагат.

Как работят пръстите на ръцете?

Друга особеност на работата с ръце е това, че обикновено четирите пръста действат заедно, а палеца – отделно  и срещу тях. По този начин става възможно хващането на различни предмети и боравенето с тях.

Ръцете при свиренето на пиано.

Сега да видим как двете ръце са разпределени и си сътрудничат при свиренето на пиано.

Пианото е направено за дясно ръки хора.

Пианото е направено за хора с водеща дясна ръка. Тези, при които е водеща лявата е необходимо да се приспособят или да се откажат. Лично аз познавам колеги, които са известни и изтъкнати пианисти и независимо, че тяхната лява ръка е по-сръчната свирят също толкова хубаво и добре, колкото останалите си колеги. Това не им пречи. Даже в някои моменти им дава предимство при някои бързи пасажи в лява ръка. При тях те звучат по-сръчно, бързо, изравнено и подредено.

Самостоятелност на пръстите при свирене на музикален инструмент.

Друга особеност при свиренето на пиано и въобще на музикален инструмент е това, че пръстите действат самостоятелно и отделно един от друг. Първата трудност за човека започнал да свири е да отдели и обособи пръстите един от друг. Подобно е ползването на клавиатурата на  компютъра. Необходимо е пръстите да действат самостоятелно.

Дясната ръка.

Дясната ръка обикновено води и изтъква мелодията в произведението. Може композиторът да повери мелодия на лявата ръка, но това се случва доста рядко. Мелодията е с разнообразно движение и в различни нотни стойности. Дясната ръка се налага да бъде по-сръчна и по-силна. Може мелодията да е удвоена в октави, да е подплатена с други гласове, да е уплътнена в акорди и арпежи… Дясната ръка покрива през повечето време високите тонове, които са по-тихи и по-бедни на обертонове.

Какво са обертоновете?

Обертонове наричаме тоновете, които се образуват от трептенето на частите на струните и на инструмента. Те звучат заедно с основния тон, по-тихи са от него и го обогатяват. Колкото по-нисък е тонът, толкова повече от обертоновете му се чуват и той става по-масивен, по-богат темброво.

Самото име „обертонове“ показва, че те са над основния звучащ тон. Първите обертонове са разположени по-далеч от основния и постепенно дистанцията се скъсява, като по-високите обертонове са по-близко един до друг. Поради прага на чувствителност на човешкото ухо, което има диапазон да чува от 16 Hz до 40 000 Hz, обертоновете на по-високите тонове съществуват, но не се възприемат от ухото на човека. По тази причина високите тонове ги чуваме като темброво по-бедни. Много добре се усеща тази разлика, ако сравним един висок женски глас с един нисък мъжки глас. Мъжкият глас е много по-плътен от женския, поради това, че ние чуваме неговите обертонове по-добре и почти не чуваме обертоновете на високите гласове.

Лявата ръка.

Поради наличието на много обертонове в ниските тонове, на лявата ръка й се налага много често да свири по-тихо и по-леко от дясната, за да може да изпъкне мелодията. Повечето време лявата ръка прави съпровод на дясната. При нея се налага много често да се обособи басовата линия, която е на второ място по важност от мелодията и по тази причина тя трябва да се изтъкне, но все пак да е по-тиха от основната мелодия. Освен баса, лявата ръка свири и вътрешните гласове, които попълват хармонията, украсяват и уплътняват фактурата на произведението. Те от своя страна са най-тихи и прозрачни. Това разграничаване като динамични нюанси се пада най-често на лявата ръка. Докато дясната трябва да е по-бърза, силна и сръчна, лявата ръка е по-чувствителна по отношение на натиска и звукоизвличането от клавишите.

Взаимодействие на двете ръце.

Разбира се това разграничаване е условно. Във всеки момент в зависимост от идеята на твореца всяка ръка може да поеме от функциите на другата, да се допълват и да се сменят. Двете ръце при пианото действат като взаимно допълващи се, като един екип.

Заключение.

Друг път ще говорим за ползите от свиренето и взаимодействието на двете ръце. В тази статия се ограничихме само с ролята им при правенето на музика на най-обхватния и най-богатия на възможности музикален инструмент. Може би по-големи възможности имат само органът и оркестърът.

Ирина Димитрова

Какво са Елементарна теория на музиката и солфеж и защо трябва да ги знаем

Какво са Елементарна теория на музиката и солфеж и защо трябва да ги знаем

Какво е Елементарна теория на музиката? И колко е елементарна?

elementarna teoria muzika

Много често хората си мислят, че се казва Елементарна теория, защото е проста и лесна. Всъщност нарича се Елементарна теория, защото се състои от елементи. Това е науката за всички елементи на нотното писмо. Това е алфата и омегата на нотната писменост. Трябва да знаете, че всяка точка, запетая, чертичка и цифра, буква и нота имат значение. Нищо не се изписва по нотния текст ей така, за красота. Нотното писмо е много точно. Толкова точно, че знаейки Елементарната теория човек може да запише абсолютно всяка музика, която звучи в главата му, както и да прочете абсолютно всеки нотен текст и да го изсвири или изпее. Затова всеки, който иска да свири или пее, независимо дали като хоби или като професия трябва да започне и с Елементарната теория. Някои хора знаят езици, без да могат да пишат. Казваме за тях, че са неграмотни. Това може да не е чужд език, може да е твоя роден език. Не можеш ли да пишеш и четеш – ти си тотално неграмотен. Има хора, които могат да повторят всяка чута музика тон по тон. Не могат ли да четат и пишат ноти те също са неграмотни по отношение на музиката. Не казвам че не са музикални, казвам, че са неграмотни. Има даже цели такива оркестри. Свирят и то много добре. Но в последните години, а това са потомствени оркестри, техните деца учат музика в държавните училища по изкуствата и стават грамотни музиканти.

А какво е солфеж?

Солфеж

Сега да кажем за солфежа. Какво е солфеж? Това е практическата страна на елементарната теория. Докато тя дава правилата и принципите, солфежът е практиката. Нали никой не учи какво е подлог, сказуемо, допълнение без да прилага знанията си, без да чете и пише. Солфежът е пеене по ноти, правене на музикални диктовки, чуване и отгатване на размери, тоналности, интервали, акорди и тяхното записване като нотен текст. Всичко това иска години работа.

Колко време е необходимо, за да научим нотописа?

Малките деца се учат да четат и пишат, но да четат с разбиране успяват едва в четвърти и пети клас. А има някои, които успяват да добият тези умения и по-късно. Не защото не са умни, а защото всеки си има своите етапи и темпове на развитие. По същия начин, децата се учат да четат по ноти, но истински стават нотно грамотни след 10 – 12 години. Толкова време е необходимо, за да може да се справи човек с всеки нотен текст и да може да свири и пее всички видове произведения.

музикална система октавови групи

Всъщност за любителско музициране на едно сравнително добро равнище стигат 5 – 6 години редовно обучение.

И все пак трябват ли ни Елементарна теория и солфеж?

Определено да. Елементарната теория и солфежът се явяват абсолютно необходими за всеки, който иска както се казва да се „занимава“ или да работи музика.

Related: Курс по Елементарна теория на музиката Видеоуроци 1 част

Related: Курс по Елементарна теория на музиката Видеоуроци 2 част

Ирина Димитрова

3 педала има пианото. Знаете ли за какво служат?

Трите педала са продължение и неизменна част от механизма на пианото.

Пианото

Пианото има много сложна конструкция.То е плод на дълга еволюция. Негов предшественик е чембалото, наричано още клавикорд или клавесин. При него струните не се удрят, а се дърпат. Затова този инструмент има тих и нежен звук, пригоден за музикална стая.

Кога пианого се налага н музиката?

По времето на Бароковата епоха започва усилен строеж на огромни дворци, църкви, оперни и концертни зали в унисон с модата от това време. На мода са монументалността и декоративността. Те присъстват навсякъде, показвайки мощност, богатство и разкош. За големите концертни зали тихият звук на клавесина не е пригоден. На преден план идва пианото.

Кой е изобретил пианото?

Първото пиано се появява в гр. Флоренция и негов изобретател е Бартоломео Кристофори. За разлика от клавесина, който има тих и еднакво силен звук, силата на звука на новия инструмент зависи от силата на изпълнение. Освен да свири силно и тихо, той може да изпълнява пасажи със засилване или със затихване. Затова първоначално е бил наречен Gravicembalo col piano e forte, или чембало, което може да свири тихо и силно. От това дълго име в днешно време е останало краткото „пиано“. Само в Русия все още инструментът се нарича „фортепиано“. Така този нов инструмент се е чувал в огромните концертни зали на Бароковата епоха.

Но чембалото не изчезнало изведнъж. То продължило да се използва, едновременно с пианото, което има не толкова елегантен, но пък блестящ и концертен звук.

Трите педала на пианото.

Това е историята на пианото. Но въпросът беше, за какво служат трите педала долу по средата на инструмента. Когато ми задаваха този въпрос учениците, аз много често се шегувах като отговарях, че това са „газ, спирачка и амбриаж“. По-малките възприемаха отговора веднага и безрезервно – аха, ясно. По-големите ме поглеждаха: „Госпожо???“. Но когато чуеха пояснението се съгласяваха, че това наистина са „газ, спирачка и амбриаж“.

Част от механизма на пианото

За какво служи десният педал?

Звукът на пианото се произвежда чрез удар с пръста по клавиша, който задвижва много сложен механизъм и накрая една дървено чукче покрито с филц удря струната, която започва да звучи. В момента, в който пуснем клавиша, зад струната се спуска „демпфер“ или заглушител. Той притиска струната и така тя спира да звучи. Когато натиснем „Десния педал“ (газта), всички демпфери се отдалечават от струните и даже да пуснем клавиша, те не заглушават тона. Така пианото започва да звучи с всички изсвирени тонове, докато не пуснем педала т.е. започва да звучи толкова по-силно, колкото са наслоените тонове. Свиренето с този похват придава бляскавост, празничност на музиката и пианистите много обичат да го използват. Затова погледнете на концерти, как те непрекъснато си помагат с десния крак.

Каква е ролята на левия педал?

педали на пианото
Педалите на пианото

„Левият педал“ (амбриажът) се нарича още „Тих педал“ и напротив на десния си събрат приближава всички демпфери до струните, те не могат да трептят с голяма амплитуда и звучат по-тихо. Знаете от свойствата на тона, че силата му зависи от големината на амплитудата. И така ние свирим, но мощността на пианото е умишлено намалена. Освен, че приближава демпферите до струните, левият педал отмества механизма леко вляво. Така чукчетата удрят не по три, а по две струни, а в средния регистър, където струните са по две, те удрят само по едната. Така силата се намалява още повече. Този педал придава една прозрачна звучност на тона в тиха динамика. Използва се много рядко, точно, за да бъде постигната особена, леко загадъчна и приглушена атмосфера. А поначало тихия звук пианистите постигат чрез силата на натиска върху клавишите, а не с помощта на левия педал. Те са майстори и много добре владеят пръстите си.

А какво прави средният педал?

„Средният педал“ (спирачката) се нарича още сордина. Той се появи сравнително скоро, преди няколко десетилетия. Предназначен е да направи пианото много тихо, за да не пречи на съседите и така пианистът да може да свири с часове, без да притеснява никого. В този случай между чукчетата и струните се спуска парче плат и заглушава много звука. Все пак този педал може да се използва ограничено, защото не дава представа за получавания истински звук при свирене.

Трите педала са продължение и неизменна част от механизма на пианото.

Пианото най-използваният за музициране инструмент.

Пианото си остава може би най-свиреният инструмент. То се използва за солово свирене, акомпаниране, композиране, репетиране. Ще го чуем в концертната зала, в заведения с жива музика, в домовете на хората, в залите за уроци и репетиции.На него обичат да свирят както малкие деца, така и възрастни хора – музиканти и любители.

Related: Морски вълни Сборник пиеси за пиано Оп.3

Научи се сам да свириш “Една българска роза на пиано”

Ирина Димитрова